Решение № 91 от 3.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5976/2013 г.

Решение № 91 от 3.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5976/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 2 от 8.01.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 7.06.2013 г., постановено по гр. д. № 12254/2012 г. на Софийски градски съд, II-д въззивен състав, с което е признато за установено по отношение на Столична община, че собственик на УПИ II, отреден за къмпинг в местността "Зона за отдих" по плана на [населено място] е Потребителна кооперация "П.". Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради наличие на задължителна съдебна практика относно действието на Р. № 12/77 г. по отношение прехвърлените права от държавата на кооперациите. По въпроса ВКС се е произнесъл с р. № 40/15.07.2010 г. по т. д. № 517/2009 г., II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В касационната жалба на Столична община се поддържа, че въззивното решение е необосновано и противоречи на материалния закон. Ответникът оспорва жалбата, като счита че по въпроса е налице противоречива съдебна практика, което налага ВКС да излезе с тълкувателно решение. Третото лице помагач по делото - Държавата чрез министъра на финансите изразява становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорният имот е част от по-голям имот, за който е съставен акт за държавна собственост през 1950 г. С оглед на представения протокол от 2.11.1977 г., подписан между министъра на финансите и председателя на Ц. въззивният съд е приел, че е налице спогодба, според която имотът е преминал в собственост на ищеца в качеството му на правоприемник на бившата ПК "9-ти септември". Позовал се е и на последващото отписване на имота от книгите за държавна собственост и завеждането му по баланса на кооперацията. Не е било спорно по делото че протоколът от 2.11.1977 г. е съставен на основание Р. № 12/77 г., с което е създаден Национален комплекс "Вътрешна търговия, туризъм и услуги" и редица дейности от тази сфера, както и свързаните с тях сгради и имоти в областта на туризма преминават от държавата към Ц., респ. към отделните кооперации. С решение № 40/15.07.2010 г., постановено по гр. д. № 517/2009 г. на ВКС, II т. о. е прието, че с цитираното разпореждане на МС и протокола не се прехвърля право на собственост върху недвижимите имоти и тези актове нямат вещно-транслативно действие. До този извод съдът е достигнал след анализ на режима на кооперативната собственост, регламентиран в Конституцията на НРБ от 1971 г., Закона за собствеността и Наредбата за държавните имоти, според които държавата може да предоставя на кооперациите само правото на ползване, което не се отъждествява с правото на собственост. С посоченото решение, което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и представлява задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е преодоляна съществуващата до този момент противоречива съдебна практика относно правата, което произтичат за кооперациите по силата на разглежданото Р. № 12/77 г. Обжалваното решение на въззивния съд противоречи на така формираната задължителна съдебна практика, поради което следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора с отхвърляне на иска за собственост, предявен от Потребителна кооперация "П.". При това разрешение на спора остават ирелевантни данните за отписване на имота от книгите за държавна собственост и всички действия по отношения регулационния статут на имота, както и счетоводните операции по заприходяване в баланса на кооперацията и разплащанията с министерство на финансите, тъй като те касаят уреждане на правоотношенията, възникнали във връзка с предоставеното право на ползване, а не са доказателство за прехвърляне на собствеността върху имота. Не обосновават друг извод и представеното решение по арбитр. дело № 2345/82 г. на ГДА - София, както и решенията на състави на ВС и ВКС, постановени при действието на отменения ГПК, тъй като те не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не са налице и две противоречиви решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при която хипотеза само съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС може да се сезира общото събрание за постановяване на тълкувателно решение по чл. 292 ГПК. По изложените съображения решението, с което ПК се признава за собственик на имота следва да се отмени и предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение