Определение № 10103 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8847/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „С. – В. О.“, чрез адвокат Игнатова, против определение №509 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело №97/2025 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № РД-140 от 20.03.2025 г. на кмета на Община Дряново и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира разноски за настоящото производство. Ответникът - кмет на Община Дряново, не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Със заповедта, предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Габрово, кметът на Община Дряново, на основание чл. 91, ал. 1 АПК е отменил издаденото от него уведомително писмо изх. № 58-00-92 от 04.03.2025 г., с което на ЕТ „С. – В. О.“ е разпоредено да премахне в определен му срок и за своя сметка посочения преместваем обект. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото, съдът е приел, че уведомителното писмо е било оспорено и с определение №363 от 24.03.2025г. по адм. д. №70 от 2025г. по описа на Административен съд Габрово, жалбата е оставена без разглеждане, а производството е прекратено поради издаването на заповед № РД-140 от 20.03.2025 г. на кмета на Община Дряново, с която последният е упражнил правото си на отзив по чл. 91, ал. 1 от АПК. Съдът направил извод, че заповедта с която административният акт е оттеглен, е благоприятна за жалбоподателя, тъй като предходният акт, с който се твърди, че се засягат права на едноличния търговец, е отменен. С процесната заповед не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, напротив - с нея се постига целен от него правен ефект - отмяна на уведомителното писмо, съответно за него липсва правен интерес от оспорването й. Обжалваното определение е правилно. Всички фактически установявания и изведени въз основа на тях правни изводи за правилни и законосъобразни, поради което касационната инстанция ги споделя напълно, препраща към тях в условията на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, и не следва да ги преповтаря. Налице е отзив на уведомително писмо изх. № 58-00-92 от 04.03.2025 г. по чл. 91, ал. 1 от АПК, чрез издаването от същия административен орган на процесната заповед № РД-140 от 20.03.2025г. С оглед на изложеното изводът на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от оспорването й е законосъобразен. Постигнат е целения от жалбоподателя правен резултат, а именно отмяна на обжалвания административен акт /уведомително писмо/, с който се отменя разпореденото премахване на неговия преместваем обект. Следователно актът, засягащ правата и законните му интереси вече не е част от правния мир, поради което и оспорената заповед е благоприятна за него. Липсата на правен интерес от оспорването води до недопустимост на същото на основанието по чл. 159, т. 4 от АПК. Доводите в частната жалба, че от преценката за законосъобразността на процесната заповед, зависи правото на иск за обезщетение за вреди понесени от жалбоподателя, са неотносими към правилността на обжалваното определение и не обосновават наличие на правен интерес от оспорването, тъй като евентуално претърпени вреди могат да се претендират по друг, предвиден в закона ред. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,