Определение № 3730 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2157/2026 г.

Постъпила е частна жалба от П. М. Н., от гр. София срещу Определение № 42162 от 16.12.2025г. по адм. дело № 10426/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на П. М. Н. срещу Решение № 2153-21-280 от 12.09.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-445 от 16.04.2025 г. на П. Н. срещу Определение № 5811036277/26 от 01.04.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и е било прекратено съдебното производство по делото. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на Административен съд – София - град, респ. се настоява за отмяната му. Ответникът ТП на НОИ София-град не е и изразил становище по жалбата в срока по чл.232 АПК. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна. От фактите установени по делото става ясно, че с разпореждане [номер] от 05.08.2020 г. на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО във връзка с § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО. Разпореждането е било обжалвано пред горестоящия административен орган и с Решение № 2153-21-36 от 12.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, то е било потвърдено. Решението на директора на ТП на НОИ е обжалвано пред съда и с Решение № 5954 от 21.10.2021 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на П. Н.. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с Решение № 7346 от 21.07.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 1069/2022 г. по описа на съда. На 05.09.2024 г. П. Н. е подала заявление с вх. № 1023-21-1725 относно липсващи данни за осигурителни вноски в информационната система на НОИ, като в секция описание е посочено: „в приложеното възражение искам възстановяване на осигурителния ми стаж, преизчисляване на втора категория труд на част от стажа ми и след това преизчисляване на пенсията ми“ с приложено възражение и документи pdf формат. С оглед на влязлото в сила разпореждане длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ с Определение № [номер] от 01.04.2025 г. на основание чл.117 от КСО във вр. с чл.27 ал.2 т.1 от АПК приел, че заявлението е недопустимо и следва да остане без разглеждане като е изложил, че по искането да бъде преизчислена личната пенсия на П. Н. за осигурителен стаж и възраст, въз основа на неправилно изчислен осигурителен доход, административен орган вече се е произнесъл и има влязъл в сила административен акт със същия предмет и между същите страни. Този административен акт е връчен на частната жалбоподателка на 09.04.2025 г. С жалба вх.№ 1012-21-45 от 16.04.2025 г. определението на пенсионния орган е обжалвано пред АССГ, като съдът е приел, че компетентен да се произнесе по искането на жалбоподателя Н. е директора на ТП на НОИ и след произнасянето му – административния акт може да се обжалва пред съд. В тази връзка с Определение № 20079 от 11.06.2025 г. по адм. дело № 4269/2025 г. АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Н. срещу Определение № [номер] от 01.04.2025 г. на длъжностното лице по ПО и изпратил жалбата на Директора на ТП на НОИ София-град за произнасяне. В изпълнение на съдебното определение е издадено процесното Решение № 2153-21-280 от 12.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ София-град, който разгледал жалба с вх. № 1012-21-445 от 16.04.2025 г. на П. М. Н. по същество, като приел че разпореждане [номер] от 05.08.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Н. е правилно и законосъобразно, тъй като са били взети предвид всички относими данни за осигурителен стаж, включително и преценка на категорията положен труд и осигурителен доход и то е потвърдено с влязъл в сила съдебен акт. След отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст от Н. не са били представяни нови данни за осигурителен стаж и осигурителен доход за периода от преди датата на отпускане на пенсията. В заключение директора на ТП на НОИ София-град е постановил, че правилно пенсионния орган е констатирал наличието на процесуална пречка по см. на чл. 27, ал. 1 от АПК при разглеждане на Заявление вх. № 1023-21-1725 от 05.09.2024 г. на П. Н., тъй като е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и пред същия орган и с участието на същата страна, поради което на осн. чл. 117, ал. 3 от КСО оставил без уважение като неоснователна жалба вх. № 1012-21-445 от 16.04.2025 г. на П. М. Н. срещу Определение № [номер] от 01.04.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Решението е изпратено по пощата и е получено на 26.09.2025 г. от П. Н.. Това решение е обжалвано пред АССГ с жалба вх.№ 1012-21-1122 от 30.09.2025 г. За да направи извод за недопустимост на подадена жалба като просрочена първоинстанциония съд е приел, че по силата на чл.117 ал.6 КСО оспорването на процесното определение е изключено от задължителния административен контрол и подлежи на оспорване директно пред съд. Определение № 20079 от 11.06.2025 г. на АССГ по адм. дело № 4269/2025г. пораждало задължение за произнасяне от страна на директора на ТП на НОИ, но нямало обвързваща сила и никакъв правен ефект за съда разглеждащи делото като равен по степен съд, разполагащ с пълна дикреция за преценка на факти и обстоятелства. Това не правило административният контрол недопустимо упражнен, още повече, че такъв бил допустим на общо основание съгласно чл.81 и сл. АПК. В този смисъл съгласно чл.98 ал.2 изр. второ АПК, когато жалбата или протестът били отхвърлени, на оспорване пред съда подлежал първоначалният административен акт. В тази връзка АССГ приел, че предмет на оспорване в настоящото производство може да бъде не решението на директора на ТП на НОИ, а определение № 5811036277/26/01.04.2025г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Съдът установил, че определение № 20079 от 11.06.2025 г. по адм. дело № 4269/2025г. на АССГ е постъпило при директора на ТП на НОИ на 30.07.2025 г., като П. Н. не е била уведомявана за постъпване на преписката и не и било връчвано извлечение от съдебният акт. Решението на директора на ТП на НОИ било връчено на П. Н. на 26.09.2025 г. Съдът е приел, че предвид препращането към глава десета, раздел IV от АПК, общото правило за съдебно оспорване на мълчалив отказ в двумесечния преклузивен срок бил неприложим. Срокът за оспорване на определението на административния орган бил изтекъл отдавна и жалбата била просрочена. В този смисъл съдът не следвало да дава указания или преквалифицира жалбата защото това би се оказало напълно безполезно и процесуално времеемко, без да е налице дори потенциална възможност да доведе до различен резултат с оглед установените срокове в производството. На трето място ясно следвало да се посочи, че мотивите на решението на директора на ТП на НОИ също не подлежали на самостоятелно обжалване, каквото изрично изявление правила жалбоподателката в уточняващата си молба от 18.11.2025 г. Извън това следвало да се посочи константната практиката на Върховния административен съд по сходни, по съществото си казуси досежно наличието на отрицателна предпоставка за разглеждане на искането - влязъл в сила административен, респ. съдебен акт с който въпросът вече е разгледан и разрешен. Настоящият състав намира така формираните изводи в обжалваното определение за правилни в основаната си част. В случая с Определение № [номер] от 01.04.2025 г. пенсионният орган не се е произнесъл по същество на искането на лицето по заявлението му вх. № 1023-21-1725 от 50.09.2024 г. за преизчисляване на отпусната му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1-2 КСО, респ. то не е било разгледано, като е прието, че е налице пречка, посочена в чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. С оглед на това заявлението е било оставено без разглеждане, а производството по него е било прекратено като недопустимо. При това положение, както правилно е приел първоинстанционния съд, на оспорване директно пред съда подлежи именно този акт и като ответник следва да участва органът, който го е постановил, с оглед липсата в КСО на специална процесуална разпоредба, касаеща обжалването по административен ред на изричния отказ на компетентното длъжностно лице да разгледа отправено до него искане за издаване на разпореждане по чл.99 от КСО за изменение на отпуснатата на Н. пенсия. В този смисъл неправилно в определение № 20079 от 11.06.2025 г. по адм. дело № 4269/2025 г. на АССГ, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.117 ал.3 КСО, тъй като тази хипотеза, а и останалите, посочени в чл.117 ал. 1 КСО, изискват като предпоставка за задължителното разглеждане на жалбата от горестоящия орган – произнасяне по същество на долустоящия административен орган, каквото в случая безспорно не е налице. (В този смисъл Определение № 11685 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. дело № 11108/2016 г., VI о., Определение № 7644 от 9.07.2025 г. на ВАС по адм. дело № 6579/2025 г., VI о.) В случая обаче това определение на съда не е обжалвано от страните в производството, включително и от органа, на когото е изпратено по компетентност, съгласно чл.130 ал.4 изр.последно от АПК. В този смисъл то представлява влязъл в сила съдебен акт, който съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.297 от ГПК е задължителен за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно независимо, че не е съгласен с мотивите на съдебния акт, настоящия състав на АССГ е бил длъжен да се съобрази с произтичащите от него правни последици и конкретно осъществения контрол от горестоящия административен орган. В разпоредбата на чл. 97, ал. 1 - 4 от АПК са регламентирани правомощията на административния орган при постъпване на жалба в производството по Глава шеста, наименована "Оспорване на административните актове по административен ред". Съгласно чл.97 ал.1 изр.първо от АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Според чл. 97, ал. 5 от АПК, "когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред". Видно от събраните по делото доказателства определение № 20079 от 11.06.2025 г. по адм. дело № 4269/2025г. на АССГ е постъпило при директора на ТП на НОИ на 30.07.2025 г., но за това не е уведомена жалбоподателката Н.. Тъй като органът е едноличен, същият е следвало да се произнесе в двуседмичен срок, който е изтекъл на 13.08.2025 г., без да се постанови акт по преписката. При това положение след тази дата е налице мълчаливо потвърдено Определение № [номер] от 01.04.2025 г. на пенсионният орган, като е започнал да тече и законовоопределения срок по чл.149 ал.3 от АПК за обжалване на този административен акт съгласно посоченото в чл. 97, ал. 5 АПК. В случая не е формиран отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който може да се оспорва в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и да бъде годен за съдебен контрол по критериите на чл. 146 от АПК. В действителност АПК не предвижда възможност за обжалване на мълчалив отказ на горестоящ административен орган да се произнесе по жалба срещу издаден административен акт от долустоящ административен орган. Разпоредбата на чл. 97, ал. 5 от АПК, императивно разписва правото на засегнатото от издадения административен акт лице, да оспори същия чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1. Ето защо след като горестоящият административен орган не се е произнесъл по жалбата против първоначалния административен акт в съответния срок, за жалбоподателя се е породило право да подаде жалба именно против първоначалния акт, тъй като същият подлежи на съдебен контрол. Издаденото след срока Решение № 2153-21-280 от 12.09.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град, с което жалбата е била отхвърлена, не променя правното положение и не новира срока за обжалване, а неговото последвало съобщаване не създава нов срок за оспорване, след като на обжалване подлежи първоначалният административен акт (арг. от чл. 98, ал. 2, изр. второ АПК). (в тази насока е и Тълкувателно решение № 6 от 30 юни 2015 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС). Във връзка с изискването на чл. 97, ал. 1, изр. трето от АПК за съобщаване на жалбоподателя за получаването на преписката от горестоящия административен орган, следва да се отбележи, че неизпълнението на това задължение не е скрепено с процесуални последици относно течението на сроковете за обжалване. Началният момент на срока за произнасяне от едноличния решаващ орган при административното обжалване е нормативно определен в чл. 97, ал. 1, предложение първо АПК и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на нововъведеното задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на горестоящия административен орган. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че законодателят не е придал никакво правно значение на неизпълнението на визираното задължение в нормите на чл. 140 АПК и на чл. 149 АПК. В този смисъл е и формираната съдебната практика по този вид дела (определение № 10297 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 7576/2019 г. на ВАС, четвърто отделение, определение № 14002 от 21.10.2019 г., по адм. дело № 12155/2019 г. на ВАС, четвърто отделение, Определение № 7470 от 6.07.2023 г. на ВАС по адм. дело № 6255/2023 г., VI о. Определение № 9168 от 3.10.2023 г. на ВАС по адм. дело № 8519/2023 г., VI о.), в които изрично е посочено, че изпращането или неизпращането до жалбоподателя на уведомление в изпълнение на изискването на чл. 97, ал. 1 изречение последно АПК (в сила от 01.01.2019 г.), не води като правна последица до новиране на срока за произнасяне, тъй като началният му момент е нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на нововъведеното задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на горестоящия административен орган. Следователно 14 дневния срок по чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от АПК за обжалване на Определение № [номер] от 01.04.2025 г. на пенсионният орган съгласно чл.97 ал.5 от АПК е изтекъл на 27.08.2025 г., поради което подадената против този административен акт жалба на 30.09.2025 г. се явява просрочена. Доводите в частната жалба, касаещи спора по същество не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,