Определение № 5614 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2542/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. Б. К., чрез адв. К. срещу определение № 169/09.04.2025 г., постановено от Апелативен съд Б. по в.гр.д. № 375/2024 г., с което по молба на жалбоподателката с правно основание чл.248 ГПК е допълнено въззивното решение в частта за разноските, като Прокуратура на РБ е осъдена да й заплати сумата от 229,00 лв. – разноски за въззивната инстанция. Жалбоподателката твърди, че съдът й е присъдил единствено разноските за въззивното производство, съразмерно уважената част на иска, но е пропуснал да произнесе по искането й за присъждане на разноски за първата инстанция, обективирано в молбата й от 30.01.2025 г. Видно от съдържанието на последната, ищцата е поискала да й бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции, като е поддържала, че такова искане е направено своевременно и пред първата инстанция, като е представен и списък по чл.80 ГПК. Насрещната страна – Прокуратура на РБ не е депозирала отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и съдържанието на частната жалба приема следното: Частната жалба има характер на молба за допълване на определението по чл.248 ГПК, постановено на 09.04.2025 г. по в.гр.д. № 375/2024 г. по описа на Апелативен съд Б.. От съдържанието на последното е видно, че въззивният съд изобщо не се произнесъл по искането за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част на иска. Горното налага настоящото частно производство по описа на ВКС да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на въззивния съд за допълване на определението по чл.248 ГПК, като се произнесе по цялото искане, обективирано в молбата на Ж. Б. К., с правно основание чл.248 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,