Определение № 642 от 02.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 555/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Т. К. от [населено място], срещу определението на Смолянския окръжен съд, № 237 от 02.04.2012г. по в.гр.д. № 91/2012г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на Д. Т. К. за допълване на допълнителното решение № 44 от 08.03.2012г., постановено по същото дело, с присъждане на още 400 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, което съгласно правилото на чл. 250, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: За да остави без уважение молбата на Д. Т. К. за допълване на допълнителното решение от 08.03.2012г. по в. гр. д. № 91/2012г. на Смолянския окръжен съд с присъждане на още 400 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС, въззивният съд е приел, че в договора за правна помощ не е посочено каква част от адвокатския хонорар се отнася за обжалване на основното решение, по което не е допуснато касационно обжалване, и каква част се отнася за допълнителното решение, по което е допуснато касационно обжалване. Поради това съдът е приел, че половината от внесеното адвокатско възнаграждение, цялото от 800 лв., следва да се присъди на молителя при произнасяне по същество на делото, след обезсилване на допълнителното решение от 18.10.2010г. и връщане на делото за произнасяне от Смолянския окръжен съд. Частният жалбоподател моли да се присъди цялата внесена сума за адвокатско възнаграждение, тъй като направеното искане в касационната жалба за преразглеждане на т. 4 от основното решение по в.гр.д. № 325/2010г. на С. е само във връзка с изясняване на текста и отстраняване на неяснотите и противоречията при уважаване на исканията му. Определението е правилно. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, приложим и във въззивното производство по силата на чл. 273 ГПК, заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение се заплаща от ответника съобразно уважената част на иска. В касационната жалба на Д. Т. изрично е посочено, че се обжалва въззивно решение № 206/28.07.2010г. и допълнителното решение № 304/18.10.2010г., постановени по в.гр.д. № 325/2010г. С.. При тези данни правилно на жалбоподателя са присъдени само разноските за производството, по което касационната жалба е била основателна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение