Определение № 2930 от 12.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1159/2024 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената чрез адвокат Д. Е. от САК частна жалба на „Юробанк България“ АД, [населено място], срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 73/01.02.2024г. по възз.гр.д. № 227/2023г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е изменено в частта за разноските постановеното по делото решение № 224/21.11.2023г. чрез допълнително присъждане в тежест на„Юробанк България“ АД, [населено място] на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА във въззивното производство в размер на 2828.85лв. В частната жалба се поддържа, че адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА е недължимо, тъй като по делото не е представен договор за правна помощ и, тъй като страната, получила безплатна правна помощ, е дала повод за завеждане на делото и не й се следват разноски. Искането е за отмяна изцяло на обжалваното определение, евентуално – за присъждане на адвокатско възнаграждение за размера над 300лв. В постъпилия в срок писмен отговор насрещната страна оспорва частната жалба. Съставът на I т. о., след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, тъй като обжалваното от „Юробанк България“ АД, [населено място], въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване с определение по т.д.№ 1160 по описа на ВКС за 2024г. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният състав е констатирал, че искане за присъждане на адвокатаско възнаграждение по чл.38 ЗА за предоставената на ответницата безплатна правна помощ е направено своевременно, приложен е договор за правна защита и съдействие и е представен и списък на разноските по чл.80 ГПК, в който са разграничени разноските по подадената от ответницата въззивна жалба и за защитата й по въззивната жалба на „Юробанк България“ АД. Съставът на апелативния съд е ревизирал становището си във въззивното решение, че разноските на страните следва да останат в тежест на страните, както са направени. Намерил е, че на адв.Т., осъществил безплатно процесуално представителство на ответницата за защита срещу въззивната жалба на банката, е дължимо адв. възнаграждение по чл.38 ЗА, чийто размер е определен от съда в хипотезата на чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ на база материален интерес във въззивното производство от 27 235.68лв. Предвид даденото задължително за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, тълкуване по отправено от СРС преюдициално запитване с решението от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 на СЕС, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая са налице всички предпоставки и липсват пречки за присъждане в полза на адв.В.Т. на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Във въззивното производство адв.Т. е предоставил на ответницата М.П. безплатна правна помощ. С въззивното решение подадената от „Юробанк България“ АД въззивна жалба е изцяло отхвърлена. Налице е съответствие между фактическата и правна сложност на делото във въззивното производство и присъденото адвокатско възнаграждение. Независимо, че във въззивното производство е проведено едно открито съдебно заседание и не са събирани нови доказателства, въззивният съд, като инстанция по същество, е извършил дължимата проверка на първоинстанционното решение, с ограниченията по чл.269 ГПК. Съобразими са високата квалификация и високата степен на отговорност на предоставилия безплатна правна помощ адвокат. Ето защо, като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК, разноски на страните не се присъждат. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: