Решение № 365 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г.

Решение № 365 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 487 от 13.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 06.08.09 г., постановено по гр. д. № 3/09 г. на Софийския градски съд, ВО, IV г състав. Със същото е оставено в сила решение от 14.10.08 г. по гр. д. № 26646/06 г. на Софийския районен съд, 32 с-в, с което са отхвърлени предявените от Е. А. П., В. К. И., Р. К. Ч., И. Б. С., З. М. С., В. Б. С. и Б. Б. С. против [заличено наименование на фирма], гр. София и "Ш. " ЕООД, гр. С. за признаване за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) по отношение на първия ответник, че ищците са собственици на ливада с площ от 3, 057 дка, находяща се в строителните граници на гр. С., ж. к. "Д. 2", местността "С.", съставляваща имот пл. № 98115 по картата на землището и за осъждане на втория ответник да им предаде владението върху имота на основание чл. 108 ЗС. В подадената от ищците в първоинстанционното производство касационна жалба срещу решението се поддържат оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по жалбата са изразили становище за нейната неоснователност. За да постанови решението си въззивния съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство не са установили по делото техният наследодател А. Ф. Ц. да е бил собственик на процесния имот към момента на обобществяването на земята и че постановеното в тяхна полза решение на поземлената комисия № 75 от 10.01.2002 г. не е противопоставимо на ответниците, които не са били страна в административното производство пред комисията и същото не разпростира действието си спрямо тях. С оглед на това е прието, че предявените искове са неоснователни. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса може ли в производство по ревандикационен, респ. установителен иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на обобществяването на земята, ако самият той не заявява такива права към същия момент. По този въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд, II г. о. счита за правилна практиката, обективирана в посоченото от касаторите решение № 122 от 17.03.06 г. по гр. д. № 2436/04 г. на ВКС, I. отд., според която при посочената хипотеза такова оспорване не може да бъде правено, тъй като с това възражение в действителност се повдига спор, аналогичен на спора за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който не може да бъде разглеждан инцидентно в друго производство, респ. в настоящото. Само в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ищците, при оспорване на иска от страна на ответниците, следва да проведат пълно и главно доказване за принадлежността на правото на собственост върху даден имот в тяхно лице, респ. в лицето на техния наследодател, а при спор за собственост към настоящия момент издаденото в тяхна полза влязло в сила решение на поземлената комисия (сега ОСЗ) може да бъде подложено единствено на косвен съдебен контрол за законосъобразност. С оглед възприетото становище в разглеждания случай въззивния съд не е следвало да разглежда направеното от първия ответник възражение, че наследодателят на жалбоподателите не е бил собственик на процесния имот към момента на обобществяването на земята и да отхвърли предявените искове на това основание, но независимо от това, крайният извод на съда за неоснователност на същите е правилен, а подадената срещу решението касационна жалба е неоснователна. С оглед установените по делото факти, а именно че процесният имот е включен в строителните граници на гр. С. и е попаднал в терен, който през 1979 г. - 1980 г. е застроен, респ. върху него е осъществено мероприятие от държавата (върху имота са изградени оранжерия, авторемонтна работилница и паркинг, които са част от ограден обект "О. експериментална база - гара И.", включващ в себе си множество сгради, съоръжения и изградена инфраструктура, на който понастоящем с нот. акт. № 158/06 г. за собственик е признат вторият ответник на основание чл. 262г ТЗ, вр. с чл. 17а ЗППДОбП (отм.), се налага изводът, че съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ същият не е подлежал на реституция, поради което издаденото в полза на касаторите решение на поземлената комисия № 75 от 10.01.2002 г. не може да ги легитимира като негови собственици. Ето защо предявените от тях искове се явяват неоснователни и правилно са отхвърлени. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да ответника [заличено наименование на фирма] направените от него разноски в касационното производство в размер на 6 500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.