Определение № 522 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 107/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ц. Д., в качеството й на съдружник и управител на „Автостъкла“ ООД, срещу определение № 670 от 14.12.2022 г. по т. д. № 2664/2022 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е прекратено като недопустимо производството по делото. В частната жалба се излагат съображения, че в случай на неяснота относно заявената процесуална легитимация – дали исковете са предявени от Д. в лично качество или в качеството й на управител на „Автостъкла“ ООД, съдът е следвало да остави делото без движение и да даде указания за отстраняване на нередовностите. Твърди се, че ВКС не е взел предвид, че в исковата молба е посочено, че В. Д. действа не само като съдружник, но и като управител на „Автостъкла“ ООД, с което е нарушено правото на защита на търговското дружество. Поддържа се, че в исковата молба са изложени множество факти, установяващи, че другият съдружник и управител на „Автостъкла“ ООД – М. Й., няма интерес да подпише исковата молба по чл. 47 ЗМТА с предмет арбитражни решения, по които са присъдени суми по договори за заем в полза на ищеца в арбитражното производство в размер общо на 10 000 000 лева (предвид съвместното представителство по отношение на ищцото дружество от двете управителки – Д. и Й., съобразно вписванията в ТР), тъй като Й. е свързано лице с ищцовото дружество по арбитражното производство, явяващо се ответник по настоящото дело – „Автостъкла Кобра“ ЕООД. На първо място, се сочи, че М. Й. е съдружник и управител на „МГ 86 Груп“ ООД, което е едноличен собственик на капитала на ответника „Автостъкла Кобра“ ЕООД, а управител на последното е съпругът на М. Й. – Г. Й.. На второ място, твърдението за наличие на противоречиви интереси се обосновава и с обстоятелството, че Й. е подписала договорите за заем. Налице е позоваване и на обстоятелството, че с нотариална покана от 14.10.2022г. (приложена към исковата молба) Д. е поканила Й. да окаже необходимото съдействие за предявяване на исковете по чл.47 ЗМТА, предмет на исковата молба, но до настоящия момент последната нито е отговорила на поканата, нито е предприела действия в исканата насока, като бездействието й при наличие на конфликт на интереси не следва да препятства защитата на ищцовото дружество. Страната счита, че следва да намери приложение даденото разрешение с определение № 444/ 23.07.2015 г. по ч. т. д. № 1206/2015 г. на I т.о. на ВКС, като е налице позоваване и на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, въз основа на която се поддържа, че ЕСПЧ е приел, че в случай на изключителни обстоятелства съдружник, а не представляващият органа на дружеството, могат да подадат жалби /искове от името на дружеството. С оглед изложеното се поддържа, че в конкретния случай е допустимо исковата молба да бъде подписана само от единия от двамата управители, въпреки съвместното им представителство. Излагат се и допълнителни доводи, че ако Д. не предяви от името на дружеството, на което е управител, претенциите по чл. 47 ЗМТА, тя ще носи отговорност по реда на чл. 145 ТЗ. На следващо място, се поддържа, че В. Д. е предявила исковете за нищожност на арбитражните решения и в качеството си на съдружник, тъй като е легитимирана да защити правото си да получи дивидент, и с оглед установителния характер на тези искове, при които правото на иск принадлежи не само на участниците в спорното правоотношение, но и на трети лица, ако от това правоотношение зависят техни права. Ответникът по жалбата, „Автостъкла Кобра“ ЕООД поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска потвърждаването му. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да прекрати производството по частната жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че същата е недопустима. Изложени са съображения, че процесуалната легитимация за предявяване на исковете по чл.47, ал.1 и ал.2 ЗМТА принадлежи само на страните в арбитражното производство, приключило с постановяване на оспорваното арбитражно решение, тъй като правните последици от решението настъпват в правната сфера на всяка от тях. Трети лица, които не са участвали като страни в арбитражното производство и не са адресати на арбитражното решение, не разполагат с правото на иск по чл.47, ал.1 и ал.2 ЗМТА и не са процесуално легитимирани да инициират производство за отмяна на решението по реда на Глава осма ЗМТА, дори ако считат, че решението рефлектира косвено върху правата и интересите им. Посочено е, че решенията, предмет на предявените от В. Ц. Д. искове по чл.47, ал.1 и ал.2 ЗМТА, са постановени в арбитражни производства, развили се с участие на „Автостъкла Кобра“ ООД в качеството на ищец и на „Автостъкла“ ООД в качеството на ответник. Поради обусловеността на процесуалната легитимация в производството по Глава осма ЗМТА от качеството на страна в арбитражното производство, е заключено, че легитимирани да искат отмяна на решенията са само посочените две търговски дружества. Въз основа на твърденията в исковата молба, с които ищцата е обосновала правния си интерес от воденето на исковете, е направен извод, че исковете са предявени от нея в лично качество с цел защита на правата и интересите, произтичащи от качествата й на съдружник и на управител на „Автостъкла“ ООД, а не от името на „Автостъкла“ ООД. Счетено е, че аргумент, че исковете не са предявени от името на страната в арбитражните производства „Автостъкла“ ООД, а от В. Д. в лично качество, е твърдението в исковата молба, че според вписванията в търговския регистър дружеството се представлява съвместно /„само заедно“/ от двамата управители В. Д. и М. Й., което означава, че В. Д. не разполага със самостоятелна представителна власт за завеждане на дела от името на дружеството, чийто управител е. Допълнителен аргумент в подкрепа на същия извод е формулираното в края на исковата молба особено искане за освобождаване на ищцата от внасяне на дължимата държавна такса и от разноски в производството, на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради нейната материална затрудненост, за установяване на която е представена писмена декларация по образец. Настоящият състав на ВКС напълно споделя мотивите в обжалвания акт, за обусловеността на процесуалната легитимация в производството по чл.47 и сл. на ЗМТА от качеството на страна в арбитражното производство, поради което легитимирани да искат отмяна на решенията са само двете търговски дружества, страни в арбитражния процес. С оглед на това определението следва да бъде потвърдено в частта, в която производството по делото е прекратено по иска на В. Ц. Д., предявен в личното й качеството, за защита на личния й интерес като съдружник. В исковата молба е посочено, че исковете се предявяват от Д. като съдружник и управител на „Автостъкла“ ООД, поради което настоящият състав на ВКС намира, че същите са предявени от нея не само в лично качество, но и от името на дружеството. Обстоятелствата, че в исковата молба се твърди, че според вписванията в ТР дружеството се представлява от двама управители съвместно, съответно, че молбата по чл.83, ал.2 ГПК е подадена от Д. от нейно име, а не от името на дружеството, не разколебава този извод. Фактът, че дружеството се представлява от двамата управители само заедно, е посочен с оглед обосноваване на тезата, че е налице конфликт на интереси, поради който другата управителка на дружеството - М. Й., не е подписала исковата молба (съпругът на Й. е управител на ответното дружество, а едноличен собственик на капитала на последното е дружество, управлявано от самата Й.). Кой е легитимиран да подаде молба по чл.83, ал.2 ГПК се определя от това от чие име е подадена исковата молба, а не обратното. В случай на съществуваща неяснота на исковата молба, същата е следвало да бъде отстранена по реда на чл.127 и сл. ГПК. В производството по частната жалба ищцата поддържа предявяването на исковете и в двете си качества (като съдружник и управител), като конкретизира, че те са предявени от името на „Автостъкла“ ООД чрез единия от двамата управители, осъществяващи само заедно представителство на дружеството; съответно в качеството си на съдружник, както от свое име, така и от името на дружеството, с оглед обстоятелствата, посочени в исковата молба, които счита, че според практиката на ЕСПЧ, попадат в кръга на изключителните обстоятелства, при които съдружникът, а не представляващият орган на дружеството може да подаде иск от името на дружеството. Следователно, съществуващата неяснота в исковата молба, от чие име и в защита на чии интереси се предявява, е отстранена с направените в производството по частната жалба конкретизации. Приемайки, че исковете са предявени от Д. само в лично качество, първият състав на ВКС не е дал указания за отстраняване на нередовности от исковата молба във връзка с представителната власт на лицето, подписало исковата молба, свързано и с преценка на наведените обстоятелства във връзка с нея. С оглед на това, обжалваното определение следва да бъде отменено, в частта, в която В. Ц. Д. е предявила исковете в качеството си на съдружник и управител от името на „Автостъкла“ ООД и делото върнато на състава за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК