Решение № 7131 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8373/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на И. Т. Б. - прокурор в Окръжна прокуратура – София, против решение по т. 1.3 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) по протокол № 27/30.07.2025 г., с което не назначава, на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, И. Т. Б. - прокурор в Окръжна прокуратура - София, на длъжност „прокурор“ във Върховната прокуратура (ВП). Жалбоподателката твърди, че незаконосъобразно административният орган е отказал назначаването й на посочената длъжност, след като същата участвала в проведения конкурс за прокурор във Върховна административна прокуратура (ВАП), понастоящем Върховна касационна прокуратура (ВКП), и съответно била класирана. Позовава се на решение № 7023/25.06.2025 г. по адм. дело № 3073/2024 г., с което Върховният административен съд е отменил мълчалив отказ по подадено от нея заявление вх. № ВСС-715/15.01.2024 г. за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ по проведения конкурс във Върховна административна прокуратура – обявен в ДВ, бр. 78/30.09.2022 г., и изричен отказ за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ по заявление вх. № ВСС-715/15.01.2024 г., обективиран в решение по т. 5.3/06.03.2024 г. от протокол № 9 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като е постановил изпращане на преписката на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне в едномесечен срок при съобразяване с мотивите на решението по тълкуване на закона. Счита, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при нарушения на материалния закон и необоснованост. В допълнение навежда аргументи за наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 от АПК, като моли решението на ПК на ВСС да бъде прогласено за нищожно, евентуално същото да се отмени като незаконосъобразно. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, в писмен отговор и в съдебно заседание, представлявана от юрисконсулт Р. Матева, оспорва жалбата с твърдения за нейната неоснователност поради липса на основанията по чл. 146 от АПК, сочещи незаконосъобразност на акта, респ. поради липса на основанията за нищожност на решението на органа. Твърди, че липсват свободни бройки за прокурор във ВКП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е постъпила в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ и е подадена от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оглед данните по делото, приложената административна преписка и приобщеното в цялост към настоящото дело адм. дело № 3073/2024 г. на ВАС, настоящият съдебен състав приема за установено следното: С влязло в сила решение № 7023/25.06.2025 г. по адм. дело № 3073/2024 г., ВАС: 1) отменя по оспорването от И. Т. Б. мълчалив отказ на ПК на ВСС по заявление вх. № ВСС-715/15.01.2024 г. и изричния отказ за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ по обявен в ДВ, бр. 78/30.09.2022 г. конкурс във Върховна административна прокуратура, обективиран в решение по т. 5.3 от протокол № 9/06.03.2024 г. от заседание на ПК на ВСС; 2) връща преписката на ПК на ВСС за ново произнасяне в едномесечен срок при съобразяване с мотивите на настоящето решение по тълкуване на закона. Съобразно дадените от ВАС указания по тълкуването и приложението на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, при новото разглеждане на заявлението ПК на ВСС е приела съгласно свое решение по т. 1.3, обективирано в протокол № 27/30.07.2025 г., че не назначава, на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, И. Т. Б. - прокурор в Окръжна прокуратура – София, на длъжност „прокурор“ във Върховната прокуратура. Органът е обосновал решението си с обстоятелството, че срокът по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е изтекъл, тъй като колегията не се е произнесла в 9-месечния срок, а противното би означавало неоснователното му удължаване, в разрез с предвиденото в чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Видно от приложените доказателства по адм. дело № 3073/2024 г. по описа на ВАС, с решение по т. 11 и по т. 12 по от протокол № 31 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 14.09.2022 г., е обявен конкурс за заемане на длъжността „прокурор” във Върховна административна прокуратура“, обнародван в Държавен вестник, бр. 78/ 30.09.2022 г., като са определени 5 длъжности, които да бъдат заети след конкурс за повишаване в длъжност. И. Т. Б., прокурор в Окръжна прокуратура – София, е участвала в конкурса. Резултатите по класирането са изготвени и обявени от конкурсната комисия на 30.10.2023 г., като на първите пет места са класирани съответно прокурорите Е. Г., Д. П., Д. Ш., М. М. и Н. Р.. Жалбоподателката е класирана на седмо място. С решения по т. 2.1, т. 2.2, т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5 по протокол № 45 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 06.12.2023 г., класираните пет лица са повишени на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ на длъжност „прокурор във Върховна административна прокуратура“. С решението по т. 2.6 ПК на ВСС е прекратила гласуването за останалите кандидати, участвали в този конкурс, поради попълване на местата. Според представените по делото „актове за встъпване“, назначените прокурори са встъпили в длъжност „прокурор във Върховна административна прокуратура“ на 14.12.2023 г. В разпоредбите на чл. 193, ал. 6 и ал. 7 от ЗСВ са посочени материалноправните предпоставки за назначаване на съответната магистратска длъжност по този ред. Съгласно посочените норми в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър „5,00“. Срокът започва да тече от датата на приемане на първото решение на съответната колегия на ВСС, с което по реда на ал. 3 са повишени или преместени класираните кандидати, независимо от евентуална последваща отмяна на същото при обжалване. В случая и спрямо жалбоподателката срокът е започнал да тече на 06.12.2023 г. и е изтекъл на 06.09.2024 г. По делото е установено наличие на свободни длъжности „прокурор във Върховна прокуратура“, поради закриването на ВАП. Този извод следва от представените извлечения от протоколи от заседания на ПК на ВСС, съгласно които с решение по т. 12 от протокол № 45/07.12.2022 г. на ПК на ВСС е освободен от длъжността прокурор във ВАП Т. М.; с решение по т. 5 от протокол № 17/17.05.2023 г. на ПК на ВСС е освободен от длъжността прокурор във ВАП М. К. (тези щатни бройки са освободени преди влизането в сила на промените в Конституцията - 23.12.2023 г.); с решение по т. 13 от протокол № 2/24.01.2024 г. на ПК на ВСС е освободена от длъжността „прокурор“ във ВП А. М.; с решение по т. 10 от протокол № 3/31.01.2024 г. на ПК на ВСС е освободен от длъжността прокурор във ВП - Д. К.; с решение по т. 10 от протокол № 14/03.04.2024 г. на ПК на ВСС е освободена от длъжността прокурор във ВП – Б. В.. Освободените магистрати са заемали длъжността прокурор във ВАП. Тези писмени доказателства опровергават мотивите на ПК на ВСС при приемане на оспореното решение от 30.07.2025 г., и сочат, че са налице освободени бройки за длъжността прокурор във ВАП и в последствие във Върховната прокуратура. По адм. дело № 3073/2024 г. на ВАС е представена справка за свободните длъжности във Върховна прокуратура за периода 22.12.2023 г. до 05.06.2024 г., установяваща 15 свободни длъжности, от които 11 новоразкрити и 4 освободени. Освен това по делото няма данни ПК на ВСС да е провеждала процедура по преназначаване на прокурори от ВКП и ВАП във Върховна прокуратура. Представени са и приети като доказателства актове за изменение на актове за заемане на длъжност на прокурори, с които се променя местоработата им, съответно от ВАП или ВКП във Върховна прокуратура. Безспорно е установено, че ПК на ВСС не е провеждала процедура за преназначаване на прокурори от ВКП и ВАП във ВП. Сочената промяна на местоработата се е осъществила на основание заповед № РД-08-2085/28.12.2023 г. на и.ф. главен прокурор на Република България, с която единствено се утвърждава структурата на Върховната прокуратура и се определят функционалните задължения на прокурорите в нейните отдели. Видно от процесната заповед, след изменението на Конституцията, в състава на Върховната прокуратура е променена местоработата на прокурорите от ВАП и от ВКП, който факт се потвърждава от представените актове за изменение на актове за заемане на длъжност (АЗД) от 28.12.2023 г., издадени на основание чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, и заповед № РД-08-2085/28.12.2023 г. на и.ф. главен прокурор на Република България. Касае се за вътрешни структурни промени в рамките на институцията Прокуратура, поради което правоприемството не е необходимо да бъде изрично уредено. Следва да се отбележи, че процесната заповед на и.ф. главен прокурор на Република България е издадена при променена разпоредба на чл. 126 от Конституцията, но непроменени разпоредби на ЗСВ, които уреждат съществуването на структурните звена ВКП и ВАП, фигуриращи в разпоредбите на чл. 136 от ЗСВ до 21.01.2025 г. Разпоредбите на чл. 15 от Закона за нормативните актове и чл. 5 от АПК уреждат йерархията на нормативните и административните актове и следва да бъдат съобразени при преценка действието на заповед № РД-08-2085/28.12.2023 г. на и.ф. главен прокурор на Република България. Въпросите дали чл. 126 от Конституцията има пряко действие, доколко законодателя може да определя структурата на прокуратурата като орган на съдебна власт, както и дали е спазен 9-месечния срок след приключване на конкурсната процедура по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ и за реализацията на правата на оспорващия като следващ кандидат за назначаване на освободените длъжности по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, са подробно разгледани в мотивите на решение 7023/25.06.2025 г. по адм. дело № 3073/2024 г. на ВАС. Доколкото тези мотиви са решаващи, силата на присъдено нещо се разпростира и върху тях. Освен това същите са задължителни за административния орган, на когото са дадени указания съобразно чл. 173, ал. 2 от АПК. Настоящият съдебен състав, позовавайки се на мотивите и диспозитива на решение № 7023/25.06.2025 г. по адм. дело № 3073/2024 г. по описа на ВАС, достига до извод, че при новото разглеждане на заявлението на Б., ПК на ВСС, като е приела, че е изтекъл срокът по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ по отношение на жалбоподателката и не я е назначила на заявената от нея длъжност – "прокурор" във Върховна прокуратура, е постановила нищожен административен акт, предвид наличие на основанието, посочено в чл. 177, ал. 2 от АПК. В разпоредбата на чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК изрично е посочено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. При систематичното тълкуване на правната норма в контекста на ал. 1 от чл. 177 от АПК, следва да се приеме, че се имат предвид правните ефекти на съдебното решение. Настъпилата материалноправна промяна трябва да бъде зачитана от всеки, тъй като субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Административният орган няма право да преразглежда, игнорира или заобикаля правните последици на съдебния акт, нито да постановява административен акт с противоположно значение. Задължителната сила на съдебното решение се проявява както по отношение на диспозитива, така и по отношение на правните изводи и указанията, дадени от съда във връзка с прилагането на закона. Административният орган е длъжен да се съобрази с тях при издаване на последващ административен акт. Следователно санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. В конкретната хипотеза административният орган в разрез с фактическите и правните установявания на ВАС не е изпълнил указанията му, обективирани в решение № 7023/25.06.2025 г. по адм. дело № 3073/2024 г., което се ползва със сила на пресъдено нещо. Допускането на валидност на подобен административен акт би довело до недопустимото положение административен орган да ревизира съдебни решения, което е несъвместимо с принципа на разделение на властите. С оглед отстраняване на нежеланата привидност, че процесният акт е породил правни последици, нищожността му следва да бъде обявена на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, а преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган - ПК на ВСС, който на основание чл. 174 от АПК следва да издаде административен акт в едномесечен срок от получаването й, при спазване на дадените в мотивите на настоящото съдебно решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като всички материалноправни основания по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, жалбоподателката да бъде назначена на заявената от нея длъжност – „прокурор“ във Върховна прокуратура, са налице. При този изход на правния спор е неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски. Така мотивиран, Върховният административен съд, шесто отделение