Определение № 2301 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1650/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, чрез адв. Ц. Димитрова – САК, против Определение № 2562/21.01.2026 г., постановено по адм. дело № 686/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. С частната жалба се релевира оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на Решение № ПАМ-7/17.12.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Излагат се твърдения, че е налице обоснована възможност за настъпване на значителни и трудно поправими вреди. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за спиране. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба и поддържа законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за допустима – подадена е в 7-дневния срок по чл. 230 АПК, от страна по делото, за която определението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното определение Административен съд – София-град е отхвърлил искането на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на Решение № ПАМ-7/17.12.2025 г. на КЕВР, с което на дружеството са дадени задължителни писмени разпореждания: по т. 1 – в седемдневен срок от получаване на решението, в съответствие с чл. 58 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа и чл. 73, ал. 4 ЗЕ да определи размера на дължимата неустойка на всеки клиент, останал без електрозахранване по вина на дружеството в периода 03.10.2025 г. – 06.10.2025 г.; по т. 2 – в седемдневен срок след изпълнение на т. 1 да издаде съответните данъчни документи и да извърши плащания към „Електрохолд продажби“, което да приспадне неустойката от общата стойност на фактурата/ите за всички клиенти по т. 1, с изключение на получилите такава чрез банков превод преди датата на решението; и по т. 3 – в седемдневен срок след изпълнение на т. 1 и 2 да представи в КЕВР доказателства за предприетите действия, включително информация за името и адреса на клиентите, продължителността на времето без електрозахранване и размера на определената на тази база неустойка, на електронен носител във формат PDF. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че претендираните вреди са с имуществен характер и подлежат на репариране, че твърденията не са доказани и че липсват „нови обстоятелства“ по смисъла на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК, поради коего оставил без уважение искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Настоящият съдебен състав приема, че тези изводи са неправилни. Предмет на преценка в настоящото производство е наличие на предпоставки по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закон. Предвиденото в закона предварително изпълнение, цели защита на важен обществен интерес, но съдът следва да извърши конкретна, индивидуализирана преценка за съразмерност и за вероятността от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за адресата, съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСК на ВАС. Претендираното спиране на допуснатото по силата на законова разпоредба предварително изпълнение на административния акт е допустимо само при наличието на някоя от изрично и изчерпателно формулирани хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 13, ал. 9, изречение "трето" от ЗЕ, а именно: по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Оспореното решение на КЕВР попада сред изключенията, посочени в чл. 13, ал. 9, изречение "трето" от ЗЕ, с оглед на което искането за спиране изпълнението му при оспорването му по съдебен ред е допустимо. Спирането на изпълнението на административния акт като вид обезпечение при обжалване, има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия разпоредени с оспорения акт. В административното производство обезпечителна нужда възниква, в случаите на допуснато предварително изпълнение на обжалвания административен акт, произтичащо по силата на закона, когато специален закон, изключва общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК. В случая, от съдържанието на оспорения административен акт и изложените в искането доводи се установява обоснована вероятност предварителното изпълнение да доведе до значителни и трудно поправими вреди, които надхвърлят обичайните неблагоприятни последици от изпълнението на утежняващ акт. Решението изисква в изключително кратки, кумулативно определени срокове да бъдат извършени последователни действия по идентифициране на засегнати клиенти, определяне на индивидуални неустойки, издаване на данъчни документи и реално прехвърляне на значителни парични средства към трето лице, което да прихваща сумите от бъдещи фактури. Тази схема по изпълнение по необходимост предполага значим оперативен, финансов и правен риск, включително от счетоводни и данъчни несъответствия и от невъзможност за индивидуално уреждане на претенциите на клиенти в краткия срок. Наред с това, в искането са наведени твърдения за настъпили нови обстоятелства, тъй като след постановяване на решението вече са постъпили искания от клиенти за директно изплащане на неустойки. При съчетаване на тези индивидуални претенции с разпореденото плащане към „Електрохолд продажби“ се формира реален риск от двойно плащане (еднократно към клиента и вторично чрез механизма на приспадане/прихващане по фактури), който по естеството си е трудно поправим, доколкото последващото възстановяване на недължимо платени суми би изисквало множество индивидуални действия и евентуални съдебни производства, с несигурен изход и продължителност, при това със значителни транзакционни разходи и засягане на текущата дейност на дружеството. Първоинстанционният съд е отказал спиране, без да извърши действителна съпоставка между конкретно твърдените вреди и защитавания от предварителното изпълнение обществен интерес в неговия актуален, конкретен обем. При липса на спор, че общественият интерес е свързан с своевременно компенсиране на засегнатите потребители, спирането на предварителното изпълнение до приключване на спора не обезсмисля възможността за удовлетворяване на този интерес, доколкото се касае за парични престации, чието изпълнение при неблагоприятен за жалбоподателя изход може да бъде реализирано след влизане в сила на съдебния акт, докато преждевременното им осъществяване чрез механизма, предвиден в решението, може да доведе до трудно управляеми и трудно обратими последици. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на Решение № ПАМ-7/17.12.2025 г. на КЕВР, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови спиране. Водим от горното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение