Решение № 14879 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2008 г.

Решение № 14879 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 176 от АПК, образувано по молба от Георги Василев Гълъбинов от гр. София, за допълване на решение № 3128/09.03.2009 г., постановено от ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 13165/2008 г. Молбата за допълване на решението е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С решението, чието допълване се иска, ВАС е оставил в сила решението от 07.05.2008 г., постановено от Софийския районен съд, ГК, 50 св., по адм. д. № 22287/2007 г., в производство по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В молбата за допълване на решението се твърди, че при постановяването на решението си съдът е пропуснал да посочи законните разпоредби, на които е опрял своите мотиви и затова се иска да бъдат цитирани съответните законови текстове. Съдът не е взел отношение и е пропуснал да посочи съответната правна разпоредба от ЕКПЧОС. Тричленният състав освен това, цитирайки становището на Петчленния състав по оспорване законосъобразността на Наредбата за реда за определяне на цени на зем. земи, не е взел отношение по въпроса на везната на Темида - закона и наредбата и как се съотнасят тези нормативни актове един към друг. Жалбоподателката по делото Бойка Николаева Мурджева не се е явила и не е взела становище по искането за допълване на решението. Ответната страна - Общинска служба "Земеделие" - Панчарево, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище по искането за допълване на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Искането от 01.04.2009 г. за допълване на Решение № 3128/09.03.2009 г. на ВАС - 4 отделение по адм. д. № 13 165/2008 г. е неоснователно. Визираното решение е законосъобразно и надлежно мотивирано. В последното решаващият съд изрично е посочил законовото основание за определяне размера на обезщетенията за възстановените земеделски земи, а именно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В тази нормативна разпоредба никъде не е посочено, че размерът на обезщетението се определя на пазарен принцип. Напротив в нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ изрично е посочено, че размерът на обезщетенията по ал. 1, включително за земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), се определя по реда на наредба, приета от Министерския съвет, каквато в случая се явява Наредбата, приета с ПМС № 118/1998 г., изменена в ДВ, бр. 75/2006 г. Съдът изчерпателно се е произнесъл и по другия въпрос, съдържащ се в искането в частта относно противоречието на първоинстанционното съдебно решение на ЕКЗПЧОС. Предвид гореизложеното намирам, че така направеното искане следва да бъде оставено без уважение. Разгледано по същество искането за допълване на постановеното съдебно решение е неоснователно, по следните съображения: Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение, а съгласно ал. 2, съдът в открито заседание с призоваване на страните, постановява допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. В конкретния случай съдът се е произнесъл изцяло по касационната жалба, подадена от Георги Василев Гълъбинов и Бойка Николаева Мурджева от гр. София, против решението, постановено от СРС по д. № 22287/2007 г., не е налице непълнота и непроизнасяне по нея и не са налице изискванията на чл. 176 от АПК за допълване на решението. Неоснователно касаторът поддържа, че съдът не е посочил законовите разпоредби, на които е обосновал решението си. В мотивите на решението изрично е посочено, че съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, размерът на обезщетенията, включително за зем. земи, включени в урбанизираните територии, се определя по реда на Наредба, приета от Министерския съвет. Това е Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на зем. земи, приета с ПМС № 118/1998 г., сега с изменено заглавие "Наредба за реда за определяне на цени на зем. земи" - изм., ДВ, бр. 75/2006 г. Посочено е още, че изложените в касационната жалба доводи по своята същност представляват несъгласие с регламентираните в цитираната Наредба условия и ред за определяне на цените, като противоречащи на по-висок по степен акт и на ЕКЗПЧОС, поради което жалбоподателите считат, че тя не би следвало да се прилага. Съдът е обяснил в мотивите си, че настоящото производство не е такова по чл. 185 и сл. от АПК, в което биха били относими доводите на жалбоподателите и че вече е било образувано производство по оспорване на § 2 от ПМС № 228/01.02.2002 г. за изменение и допълнение на подзаконовия нормативен акт, какъвто е Наредбата, с доводи за несправедливо и неравностойно определяне на размера на обезщетенията по нея, но с решение № 359/11.01.2007 г., постановено по адм. д. № 6627/2006 г. на Петчленен състав на ВАС, I колегия, жалбата срещу него е била отхвърлена като неоснователна. Размерът на обезщетението се определя съобразно приетата Наредба, към която препраща законът - чл. 36, ал. 2 и той е бил определен с оспореното решение на РС законосъобразно според приложимите правни норми. Искането за допълване на решението следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 176 от АПК, Върховният административен съд, IV отделение,