Определение № 6385 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3030/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни(КЗЛД) срещу решение №23148/12.11.2024г., адм.д. 7901/2024г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение изцяло, като неправилно и поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че постановеното от Комисията решение №КВПС-01-33/2023г. от 25.06.2024г. е съответно на материалния закон и целта на закона, като при постановяването му не са допуснати сочените от първоинстанционния съд съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При вече прекратено правоотношение, поради придобиване право на пенсия на сигнализиращото лице, за КЗЛД не възниква задължение да приложи ЗЗЛПСПОИН (Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения) и да приеме, че това е ответно действие, имащо характер на репресия и поставящо го в неблагоприятно положение, поради което е приела, че мярката за защита по чл.33 от закона е невъзможна. Комисията е изпратила информацията, съдържаща се в сигнала на компетентните органи за проверка. Иска се да бъде отмяна но обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Х. С. П., чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по реда на чл.38 от Закон за адвокатурата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира за установено следното: Производството пред АССГ се е развило по реда на чл.25, ал.2 от ЗЗЛПСПОИН, препращащ към реда на АПК, при обжалване на решение, постановено от КЗЛД в хипотезата на чл.25, ал.1, т.5, б.“в“ от цитирания закон. С обжалваното решение №23148/12.11.2024г., адм.д. 7901/2024г. на Административен съд София-град, е отменено решение № КВПС-01-33/2023 г. от 25.06.2024 г., УИН WB2311280001, на Комисията за защита на личните данни(КЗЛД), образувано въз основа на подаден на 28.11.2023 г. от Х. П. сигнал с УИН WB2311280001 по реда на ЗЗЛПСПОИН. Същият е подаден в качеството й на работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното му оповестяване и за нарушение на трудовото законодателство. Направено е оплакване освен за нарушения в болничната аптека, нарушения при производството на радиофармацевтици и опасните условия, в които работят служителите на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, както и във връзка с предприетото от страна на работодателя УМБАЛ „Александровска“ ЕАД едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с лицето, публично оповестило информация за нарушения в лечебното заведение. Искането на жалбоподателката до КЗЛД е било да й бъде предоставена защита по реда на ЗЗЛПСПОИН, да бъдат предприети коригиращи мерки от компетентните органи по чл. 20, ал. 1 ЗЗЛПСПОИН, както и да й бъдат предоставени мерки за подкрепа, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗЛПСПОИН. Направено е искане на основание чл. 33, ал. 2 и ал. 5 ЗЗЛПСПОИН да бъдат считани за недействителни ответните действия на работодателя, да бъдат преустановени предприетите от работодателя ответни действия и лицето, подало сигнала да бъде възстановено на работа като „специалист по радиофармацевтично производство“ към Болнична аптека, отделение Циклотрон в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че сигналът е препратен на компетентните органи по чл. 20 ЗЗЛПСПОИН за извършване на проверка, а именно: до Председателя на Агенцията за ядрено регулиране, до Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, до Министъра на здравеопазването, до Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата. От изготвените два доклада на основание чл. 25 и чл. 26, ал. 1 ЗЗЛПСПОИН до КЗЛД се установява, че в резултат на изпратения от КЗЛД сигнал до компетентните органи по чл. 20, ал. 1 ЗЗЛПСПОИН, същите са извършили проверка във връзка с посочените в него нарушения и съответно са предприели конкретни мерки. Видно от доклада от 25.06.2024 г. за предприетите действия в срок, изготвен на основание чл. 26 ЗЗЛПСПОИН, КЗЛД е приела, че за констатираните нарушения са предприети мерки за преустановяването им. С оспореното решение № КВПС-01-33/2023 г. КЗЛД на основание чл. 25, ал. 1, т. 5, буква “в“ и чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЗЛПСПОИН е прекратила проверката по сигнал с УИН WB2311280001 и рег. № КВПС-01-33 от 27.11.2023 г., тъй като е приела, че са предприети конкретни мерки с цел преустановяване на нарушението. За да отмени решението на КЗЛД, първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и е приел, че Комисията не е взела предвид обстоятелството, че правото на лицето за защита по чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН възниква съгласно чл. 1 ЗЗЛПСПОИН не само когато лицето, подаде сигнал до КЗЛД за нарушения на трудовото законодателство, но и когато лицето публично оповести информация за нарушения, както е в случая, с оглед твърденията, че трудовото правоотношение на сигнализиращия е прекратено веднага след публично оповестена информация за нарушения на трудовото законодателство в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и независимо, че това е станало преди подаване на сигнала до КЗЛД, поради което комисията е следвало да извърши преценка, след анализ на всички налични доказателства дали са налице условията за предприемане на мерки за защита на лицето. Съдът не споделя доводите в решението, че със сигнала до КЗЛД се цели защита на частни интереси по трудов спор, който следва да се разреши по съдебен ред. Според съда, Комисията се е задоволила единствено с изпращането на сигнала до компетентните органи по чл. 20, ал. 1 ЗЗЛПСПОИН и проучване на резултатите от извършената от тях проверка, като не е изпълнила основното си задължение да осигури защитата на лицето, което публично е оповестило информация по смисъла на чл. 7 ЗЗЛПСПОИН и в нарушение на административнопроизводствените правила в производството пред КЗЛД не е взето предвид оплакването на сигнализиращото лице за предприетите ответни действия срещу него в резултат на публично изнесената информация във вестник „Капитал“ на 02.08.2023 г., както и за правото му на защита от тази дата съгласно разпоредбите ЗЗЛПСПОИН. Съдът е отменил оспореното решение, като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона да се защитят лицата, които публично оповестяват информация за нарушения. Преписката е върната на органа за произнасяне съгласно указанията на съда, дадени в мотивите на решението. Предвиденият в специалния закон ред за обжалване на решенията на КЗЛД е този на Административнопроцесуалния кодекс. В условията на прекратяване на проверката по реда на чл.25, ал.1, т.5 от ЗЗЛПСПОИН административният орган не се произнася с акт по същество по отправеното искане за предоставяне на защита по реда на цитирания закон, поради което производството пред съда е по реда на чл.197 и сл. от АПК. Обстоятелството, че оспореното прекратяване, представляващо отказ за разглеждане на искането по същество, е решение на надзорен орган, не го прави различен по характер акт от тези, посочени като обжалваеми по реда на чл. 197 и сл. от общите разпоредби на АПК. Съдът, постановил решението, е приел, че производството в настоящия случай следва да се проведе по реда на Глава десета, раздел I от АПК и с това е нарушил съдопроизводствените правила. Настоящият състав обаче счита, че това нарушение не е от кръга на съществените, тъй като разглеждането на жалбата по реда на на Глава десета, раздел I от АПК не е нарушило правото на защита на жалбоподателя и не се е отразило върху правния резултат. Поради горното, обжалваното решение всъщност съставлява определение по смисъла на чл. 200 от АПК, макар и постановено след проведено открито заседание. Доколкото обаче крайният ефект от диспозитивите и на двата вида актове е един и същ - отмяна на отказа и изпращане на преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, целта на закона и в двата случая е постигната. Производството пред настоящата инстанция следва да се развива по реда на чл. 200, ал. 2 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, т. е. настоящата касационна жалба следва да се счита за частна такава срещу акта на съда, който би следвало да е определение. Същата е процесуално недопустима по следните съображения: В случая е налице административно производство, в което решаващ орган е жалбоподателят – КЗЛД, а страни са Х. П. и УМБАЛ»Александровска» ЕАД. Съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК и константната съдебна практика на ВАС определението по чл. 197 от АПК може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство, но не и от решаващия орган, какъвто се явява жалбоподателят. Квалифицирането на съдебния акт като такъв по чл. 200 от АПК, както и съгласно Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г., прието по т. д. № 10/2019 г. на ОС на Първа и Втора колегии на ВАС, обуславят извод за недопустимост на жалбата, тъй като не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган-издател на акта. В конкретния случай жалбата, с която ВАС е сезиран в настоящото производство, изхожда от КЗЛД, който е и издателят на отмененото решение № КВПС-01-33/2023г. от 25.06.2024г., с което проверката е прекратена и не е предоставена исканата от П. защита с акт за предприемане на конкретни мерки. С оглед изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на ответника за сторените по делото разноски за настоящата инстанция, които съдът съобразно чл.38, ал.2, вр. ал.1,т.2 ЗА, определя в размер на 1100, 00 лева. По горните съображения и на основание чл. 200, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение