Решение № 1827 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11705/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - гр. Варна, чрез процесуалния представител юрк. Йорданова, против решение № 11121 от 15.10.2025 г. по адм. дело № 1131/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена негова заповед № 365з-3887 от 13.05.2025 г., с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на Т. Г. С. на длъжност младши инспектор – полицай в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – [населено място] при ОД на МВР – Варна. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Възразява се срещу извода на първоинстанционния съд, според който правната квалификация по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във връзка с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс) в случая е погрешна. Счита се, че е налице противоречие със събрания доказателствен материал на мотивите, с които съдът е обосновал становище, че деянията на мл. инспектор Т. С. не са доказани и не съставляват тежко дисциплинарно нарушение по ЗМВР, също и, че неправилно ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа се, че съвкупното обсъждане на материалите по административната преписка води на изводи, че в нарушение на разпоредбите на т. 11, буква „а“, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 25 от Етичния кодекс С. не е съобразявала поведението си при взаимоотношенията си със съседите. Поддържа се още, че фактическата обстановка е установена безспорно и в пълнота. В тази връзка се релевират доводи за нарушения в процесуалната дейност на съда по отхвърляне на част от доказателствените материали. Възразява се и срещу извода на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на ЗМВР и с правилата за индивидуализация на наказанието, съгласно чл. 206, ал. 2 от закона. Въз основа на всичко изложено, се моли за отмяна на оспореното съдебно решение и за постановяване на решение, с което атакуваната заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът Т. Г. С., чрез процесуалния си представител адв. Андонов, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и представя договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, Административен съд - Варна възпроизвел подробно фактическите установявания на дисциплинарно наказващия орган и обсъдил събраните пред него доказателства. В хода на съдебното производство по искане на С. разпитал свидетелите: В. М. Н., Д. Т. Ш., Н. Т. С. – бивши колеги на С., и М. А. А. – учител на едно от децата на С., а по искане на дисциплинарно наказващият орган разпитал свидетелите: П. Д. И., Д. Б. С. и Д. С. Ш. – съседи. За безспорно от фактическа страна приел, че на 12.06.2024г. между мл. инспектор Т. С. и съседите ѝ от жилищната кооперация, в която живее, находяща се на адрес: град Варна, [жк], [улица], е имало битов конфликт във връзка с твърдения на съседите, че от жилището на С. след 22:00 ч. се чувал силен шум – викане, блъскане, тропане. При това бил подаден сигнал на тел. 112. По сигнала била извършена проверка на място от АП с позивна „516“, в състав мл. инспектор Д. И. Д. и мл. инспектор Н. В. Д.. Констатациите от проверката, били описани в докладна записка, обвързано с твърденията в сигнала. На С. и на част от присъстващите лица били съставени и връчени протоколи за полицейско предупреждение. За безспорно съдът приел още, че от съседите на С. е била подадена още една жалба на 17.06.2024г. с твърдения, че от години имали проблеми с нея – почти ежедневно чували скандали, вдигал се шум след 22:00 ч., както и по всяко време на деня, че С. използвала обидни думи по адрес на съседите си, вземала пари на заем и не ги връщала. Освен това било изразено мнение, че има „неадекватно, ненормално поведение, невъзможност за упражняване на родителски контрол“. Въз основа на всички събрани в хода на производството доказателства писмени и гласни съдът е обосновал извод за недоказаност на вменените на С. деяния и в частност такива, уронващи престижа на службата, са недоказани, а установените факти са неправилно квалифицирани като съставомерни за дисциплинарно нарушение. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът формирал следните правни изводи: Приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и че отговаря на изискванията за форма и съдържание, в това число и съгласно чл. 210 ЗМВР. Като проследил процедурата по издаване на заповедта, установил спазването на процесуалните изисквания, регламентирани в ЗМВР и в Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, при което заключил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С мотиви по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК обосновал изводи за материална незаконосъобразност на заповедта и за издаването ѝ в противоречие с целта на закона. Преди всичко уточнил, че нарушението на служебната дисциплина, за което на мл. инспектор Т. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и е обосновано с неспазване на правилата, разписани в т. 11, буква „а“, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В тази връзка обсъдил описаното в обстоятелствената част на заповедта и квалифицирано като съставомерно поведение на С.. Разгледал характеристиката на дисциплинарната отговорност по смисъла на Глава Осма от ЗМВР и съобразил, че същата е лична и виновна отговорност и за да бъде реализирана, следва да се докаже, че държавният служител от състава на МВР виновно (умишлено или по непредпазливост, в двете ѝ форми – небрежност и самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина, при което е извършил дисциплинарно нарушение в някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Посочил, че тежестта на доказване на конкретните фактически обстоятелства, които осъществяват състава на дисциплинарното нарушение, се носи от дисциплинарнонаказващия орган. С оглед на това, съдът от една страна приел, че органът не се е справил с тежестта да докаже наличието на описания от него фактически състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а от друга – че неправилно е квалифицирал като съставомерни за това дисциплинарно нарушение установените факти. Освен това, наложеното наказание е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Обосновал се със собствена интерпретация на възприетата като безспорна фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства. При това почерпил мотиви от Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС, от практиката по прилагането на чл. 32 от Конституцията, както и от целите на дисциплинарната отговорност, разписани в чл. 4, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Предвид всичко изложено, формирал изводи за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, по отношение на оспорената заповед, поради което отменил същата и присъдил разноските по производството в полза на Т. С.. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган - съобразно чл. 204 т. 3 във връзка с чл. 37 и във връзка с чл. 197 от ЗМВР това е директорът на ОД на МВР – Варна. Правилен е и изводът му, че заповедта отговаря на изискванията за форма – съответни на съдържанието ѝ са констатациите му, че същата е издадена при съблюдаване на нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, впрочем и на общите изисквания по чл. 59, ал. 2 от АПК. Кореспондира на закона и на събраните по делото доказателства и изводът на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта - установява се, че процесуалните действия са извършвани надлежно, при спазване на процесуалните изисквания на ЗМВР и Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и при спазване на процесуалните срокове за извършването им, което е коректно проследено от първоистанционния съд. Относно материалната законосъобразност на заповедта и съответствието ѝ с целта на закона, настоящият състав приема, че при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и е съобразил неговата цел. Неоснователно е касационното оплакване, че преценката на първоинстанционния съд по правната квалификация в случая е погрешна. Правилно съдът е счел, че описаният от дисциплинарнонаказващия орган фактически състав на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не е доказано да е осъществен, а установените факти са неправилно квалифицирани като съставомерни за това дисциплинарно нарушение. За определяне на извършеното от С. като дисциплинарно нарушение по смисъла на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, посочена в оспорената пред Административен съд - Варна заповед, трябва кумулативно да са налице два елемента: деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, и уронващо престижа на службата. Дефинирайки ситуацията от вечерта на 12.06.2024г. като битов (междусъседски) конфликт и анализирайки поведението на С. цялостно в рамките на този конфликт, така както е описано в оспорената заповед, съдът правилно е заключил, че поведението ѝ не следва да бъде разглеждано като тежко нарушение на правилата на Етичния кодекс. Настоящата инстанция счита, че не отговаря на правната логика и на целите на реализиране на дисциплинарната отговорност изводът, че извършеното от С., представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо най–тежкото наказание – уволнение. От доказателствата по делото не се следва извод случаят да е с такъв интензитет, агресивност и публичност, че реално да застрашава доброто име на институцията и да уронва престижа на службата, което да е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ограниченият кръг граждани, които са подали сигнала и са заинтересовани, отсъствието на негативни оценки сред обществеността, изключват квалификация на извършеното като „уронване престижа на службата“. С оглед горното, споделими са изложените от съда мотиви, че за нарушаване на етичните правила на служителите от МВР, когато не е уронен престижа на службата, приложимост би могла намери и разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, която обаче не е била обсъдена от дисциплинарно наказващия орган, а условията и обстоятелствата по чл. 206, ал. 1- 4 е маркирал само формално. По касационното оплакване за грешки в процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата, настоящата инстанция споделя становището, че доказателства, които са били изготвени без знанието на участващите лица, не са приобщени по надлежния процесуален ред и не са със случаен характер, следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Изводите, базирани на тях, биха били компрометирани. Аргументите за това произтичат от конституционно закрепеният принцип за неприкосновеност на личния живот на гражданите (чл. 32 от Конституцията), както правилно е съобразено в оспореното решение. Първоинстанционният съд е възпроизвел точно съдържанието на събраните по делото доказателства за установяване на относимите към спора факти, при което е съобразил правилно правните им последици. По изложените мотиви оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията за разноски на ответника по касация следва да бъде уважена и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на същия следва да бъдат присъдени разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. Съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 14.11.2025 г., претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция е в размер на 1500,00 лева, съответно на 766,94 евро. Съгласно §1, т. 6 от ДР на АПК във връзка чл. 2, ал. 2 от ЗМВР разноските следва да бъдат възложени в тежест на Министерство на вътрешните работи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,