Решение № 9189 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9158/2019 г.

Решение № 9189 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9158/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Касационната жалба на кмета на община Я. е подадена чрез упълномощен адв. Нинова против решение № 73 от 23.05.2019 г., постановено от Административен съд - Л., по адм. д. № 126/2017 г. С тази жалба, в съдебно заседание и с писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на осъщественото отстраняване на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ и твърди, че при внимателен анализ на доказателствата е следвало да се достигне до заключение, че волята на административния орган е да продаде на търг поземлен имот № 001834, тъй като точно този имот е описан навсякъде с граници, квадратура и местоположение. Втората касационна жалба е предявена от В. И. от [населено място], [община] и е подадена чрез упълномощени адв. Антова и адв. Паунова, против горепосоченото съдебно решение № 73 от 23.05.2019 г. на Административен съд - Л.. В тази касационна жалба и в съдебно заседание се изразява становище, че правомощието за поправяне на очевидна фактическа грешка е предоставено на административния орган с чл. 62, ал. 2 АПК и не е ограничено със срок, както неправилно е приел първостепенният съд. Двамата касационни жалбоподатели претендират отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно постановено и решаване спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба. Заявяват искане за присъждане на напарвените по делото разноски. Ответиците - Р. Неколова и В. Х. оспорват касационните жалби чрез упълномощен адв. Пенев, който с писмени отговори и писмена молба развива подробни доводи за оставяне в сила обжалваното съдебно решение. В съдебно заседание упълномощен адв. Иванова пледира за потвърждаване оспорения съдебен акт и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Ответниците - Д. Х. и С. Х. оспорват касационните жалби чрез упълномощен адв. Иванова, която с писмени отговори и в съдебно заседание излага аргументи за незаконосъобразност на процесната заповед за поправка на очевидна фактическа грешка и за неоснователност и недоказаност на подадените касационни жалби. Претендира присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът - П. Н. В. не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационните жалби, защото по делото са събрани множество писмени и устни доказателства, от които се установява, че поземлен имот № 001843 не фигурира между имотите, които са определени за имоти по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ на територията на с. Б., община Я., а е възстановен на бивш собственик, не е включен в земите по чл. 19 ЗСПЗЗ, не е разглеждан от комисията по този член и имотът не се намира в същия район. Според участващия по делото прокурор общината не е собственик на имота, поради което не би могла да се разпорежда с него и всички доказателства сочат, че действителният номер на поземления имот е 001834, а не 001843, както е изписан първоначално в Заповед № 506/29.05.2015 г. на кмета на община Я. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби на кмета на община Я. и на В. И. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 73 от 23.05.2019 г. е отменена Заповед № 1307/06.12.2016 г. на Кмета на община Я.; осъдена е община Я. да заплати на В. Х., Д. Х. и С. Х. сумата от общо 745 (седемстотин четиридесет и пет) лева, от които 45 (четиридесет и пет) лева държавна такса и 700 (седемстотин) лева адвокатско възнаграждение; осъдена е община Я. да заплати на Р. Неколова сумата от общо 710 (седемстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева държавна такса и 700 (седемстотин) лева адвокатско възнаграждение; осъдена е община Я. да заплати на В. Х., Д. Х., С. Х. и на Р. Неколова сумата от общо 520 (петстотин и двадесет) лева, от които 420 (четиристотин и двадесет) лева депозит за вещи лица по допуснатите две съдебно-технически експертизи и 100 (сто) лева адвокатско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Л. е приел, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, тъй като очевидните фактически грешки, допуснати в административния акт се поправят от органа, който го е издал, с оглед на което е констатирано, че първоначалната Заповед № 506/29.05.2015 г. е издадена от Кмета на община Я., който е издател и на оспорената в това производство Заповед 1307/29.05.2015 г. Установено е, че атакуваната заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма, но първоинстанционният съд е счел, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Преценено е, че след проведен търг кметът на [община] със Заповед № 506/29.05.2015 г. е определил В. И. за спечелил публичен търг с тайно наддаване за продажба на имот – частна общинска собственост – поземлен имот № 001843, представляващ нива с площ от 0. 890 дка, пета категория в землището на с. Б.. Безспорно е установено, че в сключения между общината и горепосоченото лице Договор № 07-87/01.07.2015 г. е вписано, че се продава поземлен имот № 001834, които имоти не са съседни, а се намират в различни местности. Първостепенният съд се е позовал на приета съдебно - техническа експертиза, според която имот № 001834 е имот по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, докато погрешно изписания в заповедта имот № 001843 не е общинска собственост; не е включен между имотите, които с Протоколно решение по чл. 45 в, ал. 5 ППЗСПЗЗ от 02.12.2008 г., одобрено със Заповед № РД-08-120/05.12.2008 г. са определени за имоти по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ на територията на с. Б., община Я.; той е възстановен на бивш собственик и се намира в друг район. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че в случая не са били налице законоустановените предпоставки за прилагане чл. 62, ал. 2 АПК - поправяне на очевидна фактическа грешка, защото първоначално издадената заповед, с която е определен спечелилият проведения публичен търг е била за един имот, а оспорената заповед, с която се поправя допусната ОФГ се отнася за съвсем друг имот, който изобщо не е бил включван в издадените документи при провеждане на публичния търг. Освен това първоинстанционният съд е счел, че поправката на ОФГ с обжалваната пред съда заповед на Кмета на община Я. е извършена след повече от една година от постановяване на първоначалната заповед, по който начин се постигат различни правни последствия и на практика се променя предмета на търга, което не може да бъде целта на закона. Оттук е изведено заключение, че има съществена промяна във фактическите обстоятелства и в правоотношението, разпоредено с обжалваната в заповед, което според решаващия съдебен състав е основание за отмяна на процесната заповед. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото на първо място първоинстанционният съд е приел за нарушение, водещо до отмяна на Заповед № 1307/06.12.2016 г. издаването й след изтичане на една година от постановяването на първоначалната заповед Заповед № 506/29.05.2015 г. Касационният съдебен състав намира за неправилен този извод, защото в приложимата норма на чл. 62, ал. 2 АПК законодателят не е регламентирал срок за отстраняване на ОФГ, поради което е недопустимо по тълкувателен път да се извежда ограничение във времето за поправяне на ОФГ. Според настоящия съдебен състав в случая първостепенният съд е смесил две различни процедури, уредени в Дял Втори на АПК, озаглавен "Производства пред административни органи". В разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК безспорно не е предвиден срок за поправка на ОФГ, а посоченият от съда едногодишен срок е визиран само в нормата на чл. 102, ал. 2 АПК, която процедура регламентира възобновяване на административно производство по реда на чл. 99, т. 2 - т. 7 АПК, която процедура обаче е извън предмета на настоящия процес, тъй като с атакуваната заповед е отстранена ОФГ, а не е възобновено адм. производство. Касационният съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че с процесната заповед "се постигат различни правни последствия и на практика се променя предмета на търга". Това не е така, защото в случая чрез оспорената поправка на ОФГ е постигната целта, визирана в приложимата норма на чл. 62, ал. 2 АПК, защото ОФГ представлява техническа грешка, грешка при изписването или при пресмятането, пропуск, който може да бъде установен от всички останали доказателства и същата е налице тогава, когато между формираната действителна воля на административния орган и нейното външно отразяване в административния акт има несъответствие, което следва да бъде отстранено. Именно такова несъответствие е установено в конкретната хипотеза, което е констатирано и в мотивите на първоинстанционния съд. Между страните не е било спорно обстоятелството, че със Заповед № 506/29.05.2015 г. кметът на община Я. е определил касаторът В. И. за спечелил в публичен търг с тайно наддаване за продажба на имот- частна общинска собственост - поземлен имот № 001843, представляващ нива с площ от 0, 890 дка-V категория в землището на с. Б., местност "Гъзерлака", актуван с АОС № 1644/24.03.2014 г. при граници: ПИ № 000503, ПИ № 00/1962, ПИ № 001677 и ПИ № 001676 за сума в размер на триста и петнадесет лева. Въз основа на цитираната заповед е сключен Договор за продажба на общински имот по реда на ЗОС № 07-87/01.07.2015 г., в който е вписан недвижим имот – частна общинска собственост – Поземлен имот № 001834 – представляващ нива с площ от 0, 890 дка-V категория в землището на с. Б., местност "Гъзерлака", актуван с АОС № 1644/24.03.2014 г. при граници: ПИ № 000503, ПИ № 00/1962, ПИ № 001677 и ПИ № 001676 за сумата от триста и петнадесет лева. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в Акт № 1644/24.03.2014 г. за частна общинска собственост описаният имот е посочен като ПИ 001834 в землището на с. Б., м. "Гъзерлака" с площ от 0, 890 дка, НТП-нива, начин на възстановяване –ССРГ, категория на земята – пета, както и в приетата като доказателство скица № К02309/07.03.2014 г. този имот е отразен с № 001834 в землището на с. Б.. С представената административна преписка са приети като писмени доказателства, неоспорени от страните: Заповед № 227/06.03.2017 г. на Кмета на община Я., с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 418/04.05.2015 г. на Кмета на община Я., като в позиция 1 в заповедта вместо "поземлен имот № 001843" да се чете "поземлен имот № 001834"; Решение № 228/06.03.2017 г. на Кмета на община Я., с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 435/08.05.2015 г. на Кмета на община Я., като на стр. 1 в позиция 1 на решението вместо "поземлен имот № 001843" да се чете "поземлен имот № 001834"; Решение № 211/25.04.2017 г. по протокол № 27/25.04.2017 г., с което ОбС- Я. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решения № 359, 360 и 372, взети с поименно гласуване с Протоколи № 44 и 45 от заседания на Общински съвет Я., проведени на 25.11.2014 г. и 22.12.2014 г., като навсякъде номера на поземления имот – частна общинска собственост, който е обект на управление - "ПИ № 001843" да се чете "ПИ № 001834". При тези безспорни правнорелевантни факти, първоинстанционният съд е формирал неправилни и необосновани правни изводи. Настоящият съдебен състав намира, че в случая с издаването на процесната заповед е отразена действителната воля на кмета на община Я. да продаде чрез проведен търг общински недвижим имот с ПИ № 001834, защото именно този имот е общинска собственост, същият е с площ 0, 890 дка-V категория в землището на с. Б., местност "Гъзерлака", актуван с АОС № 1644/24.03.2014 г. при граници: ПИ № 000503, ПИ № 00/1962, ПИ № 001677 и ПИ № 001676. Погрешно изписаният имот ПИ № 001843 изобщо не е общинска, а е частна собственост, поради което кметът на община Я. очевидно не е формирал воля да го продава чрез провеждане на търг, имотът се намира в друга местност, той е с друга площ и с други граници, различни от отразените в скицата на имота и в договора за продажба, сключен въз основа на заповедта за определяне на купувач. Следва да се има предвид, че ОФГ е поправена в решението на ОбС - Я. и в акта на кмета на общината, с които е открита тръжната процедура, поради което едва сега, след постановяване на оспорената заповед за поправка на ОФГ е постигнато необходимото съответствие между нея и скицата на имота, сключения договор, вида на собствеността на имота, площта, местността и границите на имота, който е обект на проведения търг. Представените в съдебно заседание в касационното производство съдебни решения на Районен съд - Тетевен по гр. д. № 580/2016 г., на Окръжен съд - Л. по в. гр. д. № 70/2019 г. и определение на ВКС по гр. д. № 2485/2019 г. не променят гореизложените правни изводи, защото описаните съдебни актове касаят вещноправен спор между физическите лица, в който издателят на процесната заповед не участва и в тях не следва да се решава административния спор относно валидността и законосъобразността на процесния индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК, на не в общия исков процес по ГПК. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и при решаване спора по същество по реда на чл. 222, ал. 1 АПК оспорването на първоинстанционните жалбоподатели следва да се отхвърли, като неоснователно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК ответниците по касационната жалба следва да заплатят на касационния жалбоподател - община Я., направените по делото разноски в размер на 70 лв - внесена държавна такса и 600 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, който размер не е прекомерен и е съответстващ на действителната фактическа и правна стойност на правния спор. На основание чл. 143, ал. 3 АПК ответниците по касационната жалба следва да заплатят на касатора - В. И. направените от него разноски, съобразно представения списък за тях, възлизащи на 300 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответниците за прекомерност на размера на адв. възнаграждение, тъй като самите ответници претендират адв. възнаграждение в по- висок размер /по 400 лв. /. С оглед изхода на спора претенциите на ответниците за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,