Определение № 4109 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 11334/28.06.2024 г., подадена от М. И. В.. В нея се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК за допълване на постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 3136/20.06.2024 г. в частта за разноските. Ответникът по молбата М. А. И. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителката, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 3136/20.06.2024 г. от ч. гр. д. № 1573/2024 г. на ВКС, II г.о. е потвърдено разпореждане № 202/13.02.2024 г. по в. гр. д. № 623/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Липсва произнасяне по своевременно направеното с отговора на частната жалба искане за присъждане в полза на М. И. В. на разноски за адвокатско възнаграждение за частното производство. В отговор на частна жалба вх. № 4506/10.04.2024 г., подадена по настоящото дело се съдържа искане на М. В. за присъждане на разноски, като са представени списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 10.04.2024 г. Съгласно договора, М. В. е заплатила в брой на процесуалния си представител - адвокат И. Б., адвокатски хонорар за отговор на частна жалба срещу разпореждане № 202 от 13.02.2024 г. по в. гр. д. № 623/2022 г. на ОС-Велико Търново в размер на 100 лв. Доколкото договорът служи за разписка и доказателство за извършване на плащането (ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК), претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответницата по частната жалба. С оглед на изложеното по-горе, подадената от М. В. молба се явява основателна, поради което постановеното в настоящото производство определение следва да бъде допълнено в частта му за разноските. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.