Определение № 109 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1882/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД“Армеец“АД срещу определение №2361/27.09.23г. по в.гр.д.№3134/22г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по въззивното дело решение №1021/21.07.2023г. в частта за разноските. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, че подлежащото на присъждане по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение следва да бъде определено по действащата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция, а не към датата на устните състезания по делото. Прави се искане за отмяна на определението на апелативния съд и уважаване на молбата. Ответницата по частната жалба С. В. Е. я е оспорила като неоснователна, поддържайки обратната теза. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира да бъде присъдено на пълномощника й адв.М. М. по реда на чл.38 ал.2 ЗА възнаграждение за настоящото производство. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е основателна. Предмет на обжалване пред Софийски апелативен съд е била частта от първоинстанционното решение, с която Софийски градски съд е отхвърлил предявения от С. Е. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата от уважения размер от 10 000 лв. до предявения такъв от 30 000 лв. С решението си въззивният съд е отменил частично решението, като е присъдил в полза на ищцата още 10 000 лв., а в полза на представляващия я безплатно адвокат М. – на основание чл.38 ал.2 ЗА сумата 2132 лв. за двете инстанции /572 лв. с ДДС допълнително към вече присъдените от първата инстанция 569,50 лв. и 1560 лв. за въззивната инстанция/. Подадената от ЗАД“Армеец“АД молба по чл.248 ГПК, с която дружеството е поискало изменение на решението в частта му за разноските с наведени в нея доводи за липса на основание за присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА в определения от съда размер, изчислен,съобразно измененията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДВ бр.88/04.11.22г., съставът на апелативния съд е оставил без уважение. За да мотивира отказа си, е посочил, че приложима е редакцията на наредбата към датата на приключване на устните състезания по делото, когато измененията й вече са били в сила. Така постановеното определение е неправилно. Трайно установена е съдебната практика на ВКС, че меродавен за определянето на възнаграждението по реда на чл.38 ал.2 ЗА е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, респ. към датата на образуване на производството пред съответната инстанция, за защитата пред която са дадени пълномощията, тъй като отговорността за разноски е материалноправен институт, по отношение на който изменението на нормативния акт,определящ размера на адвокатското възнаграждение, няма обратно действие. В този смисъл са решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. на І т.о. на ВКС, определение № 460/21.06.2023 г. по ч. т. д. № 900/2023 г. на I т.о. на ВКС, определение № 3160/23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3853/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение № 51/ 09.03.2017 г. по т. д. № 454/2016 г. на І т. о. на ВКС, определение № 152 по гр. д. № 50235/2016 г. на ІV г. о. на ВКС; определение № 270/ 24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV г. о. на ВКС и др. В случая адв. М. е бил упълномощен от ищцата с пълномощно и договор за предоставяне на безплатна правна защита и съдействие от 15.07.2021г., когато е действала редакцията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приета с измененията в ДВ бр.68 /31.07.2020г. На последващото й изменение от 04.11.2022г. /с ДВ бр.88 от същата дата/ не е придадено обратно действие, поради което приложима е предходната редакция. Отказът на въззивния съд да измени решението си, съобразно молбата на частния жалбоподател, е неправилен и, като такъв, подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено определение,с което молбата по чл.248 ГПК на ЗАД“Армеец“АД бъде уважена, като въззивното решение бъде изменено. Изчислено по наредбата в посочената й редакция от 31.07.2020г. адвокатското възнаграждение за адв.М. за двете инстанции възлиза в размер на сумата 2352 лв., определена по реда на чл.7 ал.2 т.4 / 1356 лв. с ДДС за първа инстанция/ и чл.7 ал.2 т.3 /996 лв. с ДДС за въззивна инстанция/ от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От тази сума следва да бъде приспаднато определеното и присъдено от първата инстанция възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 569,50 лв. Подлежащото на присъждане от въззивния съд такова възлиза на 1782,50 лв., в който смисъл следва да бъде изменено въззивното решение с настоящото определение. Така мотивиран, Върховен касационен съд Второ търговско отделение