Определение № 5560 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4109/2025 г.

Образувано е по частна жалба на М. Д. Д., Т. Н. Д. и Д. Н. Д. и тримата чрез адвокат С. Янев, от АК – Хасково против определение № 410/13.03.2025 г. по адм. дело № 409/2024 г. на Административен съд – Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност, като се претендира да бъде отменено прекратителното определение и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 410/13.03.2025 г. по адм. дело № 409/2024 г. Административен съд – Ямбол е оставил без разглеждане искането на М. Д. Д., Т. Н. Д. и Д. Н. Д. и тримата чрез адвокат С. Янев, от АК – Хасково за осъждане на административен орган да извърши фактически действия, за които е задължен по закон и които не са извършени и е прекратил производството по делото. Приел е, че не са отстранени в указания срок нередовностите по претенцията по чл.256 АПК, поради което съдебното производство е недопустимо. Определението е правилно. Заявеното искане по чл.256 АПК не е насочено срещу пасивно легитимирана страна. Такава липсва както в неговата титулна част, така и в диспозитива, където е използван израза „срещу административния орган“ без същия да се индивидуализира. В обстоятелствената част на искането са развити съображения, че не е образувано производство за установяване на трудова злополука във връзка със случилия се на 10.07.2023 г. инцидент с наследодателя на ищците Н. И. Д., при който той е починал. Изнесените твърдения, че административен орган е работодателя на починалия работник не кореспондират със статута на същия. В рамките на осигурителните правоотношения осигурителят няма качеството на осигурителен орган. Общото посочване на администрацията на НОИ също няма индивидуализиращ признак за надлежна страна. Съгласно чл. 57 от Кодекса за социално осигуряване осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука. Ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпоредбата ясно разписва административнопроизводствения ред, по който се декларира трудова злополука. Подобни действия не са извършени от всички задължени лица, включително и от самите ищци. Касае се за правни, а не за фактически действия, което също влияе върху допустимостта на предявените претенции. Обосновано административният съд е приел, че след като не е ясно посочен надлежния ответник, включително и точното естество на претендираното фактическо, а не правно бездействие, за което са дадени указания за саниране и последното не е осъществено в определените срокове, производството по делото е недопустимо образувано и като такова следва да бъде прекратено. По изложените съображения и отчитайки липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване, първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение