Решение № 117 от 30.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5537/2014 г.

Решение № 117 от 30.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5537/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 34 от 08.01.2015 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. А. И. - пълномощник на М. С. С. против въззивно решение от 11.06.2014 г. по гр. д. № 277/2014 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което е отменено решение № 92/26.02.2014 г. по гр. д. № 2083/2013 г. по описа на Кюстендилски районен съд, в частта, с която са уважени предявените от М. С. С. против [фирма] - С., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ и частично иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 4884,84 лв. и е постановено ново, с което искове са отхвърлени. Потвърдено е решението в частта, с която е бил отхвърлен частично искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 4844,84 лева до пълния предявен размер от 6230,40 лева. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - необходимо ли е наличието на конкретна бизнес задача, поставена към новия управител на дружеството, за да осъществи той правомощията си по чл. 328, ал. 2 КТ. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в решение № 481/13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о., решения № 718/21.12.2010 г. по гр. д. № 67/2010 г., III г. о., решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., според която: Отговорът не може да бъде даден без да се разгледат различните хипотези, в които може да се окаже лицето, което сключва договор за управление на предприятието. В хипотезата, когато едно и също лице сключва следващ договор за управление на същото предприятие изискването e само за съставяне на бизнеспрограма със задачи. Дали те са със сходно или идентично съдържание, или е с изцяло ново съдържание, е въпрос, който се решава от управителя и този, който възлага управлението на предприятието. В хипотезата, когато управителят на предприятието е ново лице, договорът му също следва да съдържа бизнеспрограма и задачи. Дали те ще бъдат изцяло различни в сравнение с тези на предходния управител или същите, е въпрос, който се решава от новия управител и този, който възлага управлението на предприятието. При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. Следователно на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 КТ. В допълнение към изложеното и с оглед конкретиката на въпроса по настоящия спор следва да се добави следното: Не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител. Когато обаче такова изрично приемане не е налице, то позоваването на бизнес план на предходния управител при наличие на съдебен спор, след прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, следва да се тълкува като отсъствие на бизнес план на новия управител. По касационните основания В касационната жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че не е извършен задълбочен анализ на представения бизнес план на дружеството, като същият е бил приет в началото на 2013 г., т. е. осем месеца преди смяната на изпълнителния директор, както и че не е поставена конкретна задача, конкретни параметри, които да не могат да бъдат постигнати. Твърди се също така, че представения бизнес план е оспорен от касатора и съдържа общи "пожелания". Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационната жалбоподателка. Ответникът по касация [фирма] - С., в депозирания отговор по смисъла на чл. 287 ГПК оспорва основателността на касационната жалба, който се поддържа в съдебно заседание от процесуалния му представител П. Б. и представените писмени бележки. Претендират се разноски за касационното производство. Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността "директор предприятие -клон" в [фирма] - [населено място], извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, е законосъобразно, тъй като са налице елементите от фактическия състав на посочената правна норма - касае се за служител, който е част от ръководството на предприятието; налице е сключен договор за управление на същото; прекратяването на трудовоправната връзка е извършено след започване изпълнението на договора, но не по-късно от 9 месеца; на управляващия предприятието е поставена бизнес-задача/задачи/ с конкретни икономически показатели, която/които/ той трябва да постигне. По отношение на четвъртата предпоставка съдът е изложил изводи, че е приел като въззивна инстанция доказателства, установяващи това обстоятелство, тъй като е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради това че първата инстанция не е дала указания на ответника за доказване наличието на бизнес - задачи, които да са възложени на новия изпълнителен директор на дружеството - работодател. По съществото на касационната жалба. Релевираните касационни доводи са основателни. С оглед отговора на поставения въпрос необосновано е прието, че представения по делото бизнес план установява възможност за прилагане разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Видно е, че той е бизнес план на изпълнителния директор, предхождащ този, който е прекратил трудовото правоотношение с касационната жалбоподателка -. ищца. Не са налице доказателства, установяващи, че изпълнителния директор М. Г. М. има изработен и утвърден собствен бизнес план или пък, че е приел като свой бизнес плана на предходния изпълнителен директор. Поради това не са налице основания, за да се приеме, че е налице правилно приложение на правната норма на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което извършеното прекратяване на процесния трудов договор е незаконосъобразно. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ бъдат уважени. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ въззивното решение следва да бъде отменено до размер на 5 324 лева. От доказателствата по делото е видно, че процесния период, за който се следва обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е от 26.09.2013 г. до 26.03.2014 г. При последно брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ, в размер на 1064,80 лева, за шестмесечния период следва да се присъди сумата 6388,80 лева. Предвид направеното възражение от страна на работодателя и доказано от негова страна изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1064,80 лева, то дължимата сума е в размер на 5324 лева, ведно със законната лихва от 25.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора - ищец по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в инстанционното производство /адвокатско възнаграждение/, съобразно уважената част на исковете общо в размер на 1275 лева. Ответникът по касация следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 373 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.