Определение № 9138 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8827/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Л. Х. срещу определение № 27530 от 08.07.2026 г., постановено по адм. д. № 12340/2025 г. по описа на Административен съд София град. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да определи частната жалба като неоснователна, тази съдебна инстанция съобразява установените по спора факти. С решение № 27536 от 08.07.2026 г. по адм. д. № 12340/2025 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Н. Л. Х. против ревизионен акт № 22221422005523-091-001/21.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта изменена и потвърдена с решение № 1648/17.11.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. Л. Х.. С разпореждане № 20955 от 2705.2026 г., съдът е указал на касационния жалбоподател, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 213, т. 2 и т. 3 от АПК, като е дал конкретни указания за представяне на адв. пълномощно за представителна власт на адв. И. Тодорова пред касационната инстанция и потвърждаване на извършените от нея процесуални действия, както и за внасяне на дължимата държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 574, 95 евро, определена съгласно чл. 227а, ал. 3 от АПК. Разпореждането е връчено на адвокатски сътрудник Х. Христов на 10.06.2026 г. В писмена молба от 17.06.2026 г. Л. Х. е заявил искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса за касационното производство. За да обоснове искането си в молбата е заявено, че жалбоподателят работи по трудов договор в „Рантек“ ЕООД и получава месечно нетно възнаграждение в размер от 620, 20 евро, както и с оглед воденото ревизионно производство и наложените запори и възбрани от НАП, няма друг източник на доходи. Към молбата е приложена декларация за материално и гражданско състояние, както и адв. пълномощно за процесуално представителство пред ВАС за адв. И. Иванова. Съдът се е произнесъл по искането оставяйки го без уважение. За да постанови този резултат решаващият състав е съобразил обстоятелствата декларирани от Л. Х., както и наличните данни по делото. Прието е, че в случая не се установява твърдяната невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса, доколкото лицето е декларирало, че получава дивиденти без посочен размер и в ревизионното производство е установено притежанието от него на множество недвижими имоти. Съдът е констатирал липсата на доказателства във връзка с декларираното обстоятелство за наличие на заболяване налагащо периодични разходи в размер на 100 евро, както и липсата на данни за установена трайно намалена трудоспособност. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 от АПК, която е специална в конкретния случай и е относима за освобождаване от заплащане на държавна такса в касационното производство, държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства. Аналогична е разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК относно освобождаването от заплащането на разноски. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на административния съд за това, че жалбоподателят не е затруднен да заплати държавната такса за образуване на съдебното касационно производство, което е инициирано по негов почин. В обжалваното определение съдът е съобразил релевантните факти и обстоятелства относно имуществото и здравословното състояние на жалбоподателя. Правилно първоинстационният съд е отчел установените с ревизионния акт данни за притежаваните от Л. Х. множество недвижими имоти, както и възможността за реализиране на доходи от същите. Твърденията за наличие на обезпечителни производства, наложени запори и възбрани върху имуществото на лицето във връзка с воденото ревизионно производство, сами по себе си не могат да послужат като основание за уважаване на искането, доколкото в процесния случай не установено на каква част от недвижимите имоти, които са собственост на жалбоподателя е наложена възбрана, както и на каква част от приходите му е наложен запор. Обосновани на доказателствата по делото са изводите на съда за недоказаност на декларираното обстоятелство от жалбоподателя, че страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 100 евро. С молбата за освобождаване от държавна такса не са представени никакви доказателства в подкрепа на това твърдение, като по делото не са налице и данни за установена трайно намалена трудоспособност, както правилно е приел съда. Наред с изложеното до тук следва да се съобразят и наличните по делото данни, че във връзка с реализирането на своята защита срещу ревизионния акт жалбоподателят е ангажирал адвокат по образуваните дела с уговорен хонорар заплатен в брой съгласно договорите за правна защита и съдействие в диапазон от 2000 до 4000 лева за пред всяка съдебна инстанция. При съобразяване на тези обстоятелства, определението е правилно. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение