Решение № 5355 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 443/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Стара Загора чрез главен юрисконсулт Б. Минева против решение № 4399 от 07.11.2025 год. постановено по адм.д. № 413/2025 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена по жалба на ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ-д-р Р. Стоянова“ Заповед за налагане на санкция № РД-19-148/01.04.2025 год. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Стара Загора. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми установени в чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО във връзка с чл. 462, ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2023-2025 г. (НРД за МД за 2023-2025 г.), са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на лечебното заведение срещу заповедта за частично прекратяване на индивидуалния договор. Претендира се присъждане на сторените разноски. Ответникът ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ-д-р Р. Стоянова“ чрез адв. Стойнева в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Стара Загора е Заповед за налагане на санкция № РД-19-148/01.04.2025 год. издадена от директора на РЗОК Стара Загора, с която на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и ал. 13 от ЗЗО, чл. 462, ал. 1, предл.първо б.А от НРД за МД 2023-2025 г., поради отчетена дейност, която не е извършена, е наложена санкция "Прекратяване на договор" № 240710/06.10.2023 г. сключен между НЗОК и ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ-д-р Р. Стоянова“ – частично, по отношение на дейността на лекаря от лечебното заведение, който не е извършил тази дейност - д-р Р. Р.. След анализ на съвкупния доказателствен материал административният съд приема, че изпълнителят на дейност д-р Р. Р. по отношение на здравно осигуреното лице Е. К. И. е отчел дейност, която не е извършена – първичен консултативен амбулаторен преглед по програма „Детско здравеопазване“ с основна диагноза Z00.3 отчетена с АЛ № 23277А0476Е6/02.10.2023 г., първичен консултативен амбулаторен преглед, с основна диагноза [диагноза], неуточнена отчетен с АЛ № 23277D047047/04.10.2023 г., първичен консултативен амбулаторен преглед с основна диагноза [диагноза], неуточнена отчетен с АЛ № 24201/2043AF6/19.07.2024 г., първичен консултативен амбулаторен преглед, с основна диагноза [диагноза], неуточнена отчетен с АЛ № 24278B01F269/04.10.2024 г. и първичен консултативен амбулаторен преглед по програма, Детско здравеопазване", с основна диагноза Z00. 3 отчетен с АЛ № 2428990А3527/15.10.2024 г. Съгласно сигнал подаден от К. И. И. баща на Е. И. от 01.09.2021 год. семейството му живее в Прага, Република Чехия и детето не е посещавало д-р Р. Р.. Съдът приема, че е налице отчитане на дейност, която не е извършена, което представлява основание за прекратяване на договора-частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността. Договорът сключен между лечебното заведение и НЗОК е прекратен на основание чл.59, ал.11, т.1, б.А от ЗЗО, но според първоинстанционният съд административният орган не е отчел обстоятелството, че правноорганизационната форма на лечебното заведение не е дружество по смисъла на ТЗ /ЕООД, ООД, АД и ЕАД/, а дейността се извършва от физическо лице, регистрирано като едноличен търговец и по един пакет от медицински дейности - оказване на първична извънболнична медицинска помощ, поради което договорът не може да бъде прекратен частично, тъй като това е равнозначно на пълно прекратяване на договора. Направен е извод, че прекратяването на договора от отношение на единствения лекар работещ в индивидуалната практика обуславя загубване на качеството на „лечебно заведение“ и същото не може да бъде страна по договор с НЗОК, т.е. резултатът е фактическо прекратяване на договорните отношения. Правните последици от заповедта се свързват с пълното, а не с частичното прекратяване на договора, което представлява нарушение на материалния закон и е основание за отмяна на акта. При така установеното първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Стара Загора и е присъдил разноски по делото. Върховният административен съд – шесто отделение намира постановеното решение за валидно, допустимо, но неправилно. Административен съд Стара Загора правилно е установил фактическата обстановка по делото, но е извел неправилни правни изводи. По делото липсва спор между страните, че нарушението е първо, респ. не е извършено повторно. В хода на съдебното производство не са налични данни за установени предходни нарушения от същия изпълнител на медицинска помощ по см. § 1, т. 3 от ДР на НРД за МД 2023-2025 г. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормата на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО. Съществено за преценката по спора е обстоятелството, че д-р Р. Р. е единственият лекар полагащ труд в лечебното заведение. Според касационният жалбоподател с издаването на процесната заповед договорът на лечебното заведение се прекратява само по отношение на лекаря, който не е извършил дейността, но не и по отношение на лечебното заведение, към което работи лекаря. Касаторът се е позовал на чл. 18, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г., съгласно който изпълнителите на медицинска помощ съобразно нуждите и обема на извършваната лечебна дейност могат да наемат персонал със съответно образование и квалификация и на чл.13, ал.3 от ЗЛЗ. Счита, че наложената санкция и правна квалификация напълно съответстват с извършеното нарушение. В процесната заповед като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 462, ал. 1, предл.първо, б.А от НРД за МД за 2023-2025 г., в която е предвидено, че управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО: а) от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. В разпоредбите на чл. 59, ал 11 от ЗЗО също е уредено, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност; б) от изпълнител на болнична медицинска помощ – частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. Договорът с изпълнителя се прекратява изцяло при повторно извършване на нарушението. По силата на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Систематичното тълкуване на горните текстове налага извод, че ал. 13 на чл. 59 от ЗЗО препраща съответно към ал. 11, т. 1 и ал. 11, т. 2 на чл. 59 от ЗЗО, а не преурежда установените в тях санкции. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в съответствие с разписаното правило договорът се прекратява частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение. Неоснователен е доводът на ответникът по касация, че прекратяването на договора по отношение на единствения лекар, работещ в ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ-д-р Р. Стоянова“ на практика означава загубване на качеството "лечебно заведение" на цялата практика и тя не може да бъде страна по договор с НЗОК. ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ-д-р Р. Стоянова“ представлявана от д-р Р. Р. е самостоятелен и различен правен субект от физическото лице д-р Р. Р.. В конкретния случай, нарушението е извършено от д-р Р. Р. като физическо лице и правилно административният орган е санкционирал само лекарят, неизвършил съответната отчетена дейност като е прекратил договора само с него. Практиката може да продължи да осъществява дейността си по договора, наемайки други лекари, които да я упражняват. В този случай законосъобразно е наложена частична санкция само спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в цялостно прекратяване на договора с лечебното заведение. Цялостно прекратяване на договора може да има в случай на повторност, каквато в казуса не е налична и доказана. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Налице са сочените касационни основания за неговата отмяна. Решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ-д-р Р. Стоянова“ срещу заповедта за налагане на санкция. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора следва да се осъди ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ-д-р Р. Стоянова“ да заплати на РЗОК Стара Загора разноски за касационната инстанция в размер на 102, 25 евро за юрисконсултско възнаграждение и 102, 25 евро за държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. второ от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,