Определение № 63 от 18.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4719/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. К. срещу определение № 2448 от 03.1 0 .2022 г., постановено по в.гр.д. № 2011/2022г. на Апелативен съд – София. Частната жалба съдържа оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: С обжалваното определение Софийският апелативен съд на основание чл.227 ГПК на мястото на първоначалната ответница В. Г. В. наред с М. С. К. е конституирал и В. В. К. – внук на В. Г. В. и е дал указания на М. К. да уточни на какво основание е наследник на майка си – по закон или по завещание и ако поддържа, че е по завещание, то да посочи дали е обявено и да представи протокол за обявяването му. На обжалване подлежат определенията, посочени в чл. 274, ал.1 ГПК – ако преграждат по-нататъшното развитие на делото или ако законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване. Определението, постановено от въззивен съд, с което на основание чл.227 ГПК е конституиран наследник на починала страна и производството по делото е оставено без движение, не подлежи на обжалване, защото не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, като и няма изрична законова разпоредба, регламентираща обжалваемостта му. Във връзка с изложеното, се налага извод, че постъпилата частна жалба, като подадена срещу определение, неподлежащо на обжалване, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,