Определение № 236 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение 166/ 18.03.2014 г. по настоящото дело не е допуснато касационното обжалване на решение № ІІІ-127/ 14.10.2013 г. по гр. д. № 1676/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд. Ответниците по касационната жалба Т. А. К. и И. Г. К. искат настоящият състав да допълни определението, като се произнесе по тяхната претенция за присъждане на разноски. Касаторите В. Д. П., Г. И. П. и Н. И. П. не представят писмен отговор на молбата в границите на 1-седмичния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира молбата по чл. 248 ГПК за допустима. Тя изхожда от ответниците по касационната жалба, които са легитимирани по направеното искане за допълване на определението по чл. 288 ГПК и постъпва преди да изтече 1-месечният срок от датата, на която е постановен окончателният акт. Молбата по чл. 248 ГПК е основателна. Искането за присъждане на разноските в касационното производство е направено своевременно в писмения отговор на жалбата от двамата ищци, които са ответници по касация. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие. Той съдържа и удостоверителна част, че е заплатен уговореният адвокатски хонорар в размер на 600 лв. за процесуалното им представителство пред касационната инстанция. Съдът приема, че плащането в погашение на договорното задължение е извършено по равно. С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. Следователно вземанията с кредитор всеки един от ищците са възникнали за суми от 300 лв. Отговорността за разноските по делото е гражданска деликтна. Ответниците, иницирали редовния способ за контрол, следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД). Чл. 248 ГПК допуска касационната инстанция да поправи своя пропуск.