Решение № 4451 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5730/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Т. А., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адвокат А. Павлов от АК Пазарджик срещу Решение № 1648 от 15.04.2025г., постановено по административно дело № 225/ 2025 г. по описа на Административен съд- Пазарджик (АС- Пазарджик). В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на приложимия материален закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Изразява се несъгласие с направените изводи на съда, че не е налице осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ в държавата му по произход. Иска се отмяна на решението на административния съд. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът– Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Хичовски, пледира да се отхвърли подадената касационна жалба. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение на АС- Пазарджик. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в открито съдебно заседание и в представеното писмено заключение дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на М. Т. А., гражданин на Сирия, против Решение № 1205/ 03.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е посочил, че жалбата, с която е бил сезиран е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, срещу подлежащ на обжалване акт. Преценил, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган- Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на основание чл.75 ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл.168 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.146, т.1 от АПК, съответно– за отмяна по смисъла на чл.168 ал.1, във връзка с чл.146, т.2 от АПК. Решаващият съд не констатирал допуснати в адм. производство процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, по смисъла на чл.168, ал.1, във връзка с чл.146, т.3 от АПК. В хода на административното производство не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административната преписка била попълнена с достатъчно доказателства и в този смисъл не било налице неспазване на чл.36 АПК от страна на председателя на ДАБ. Посочил, че в конкретния случай от страна на компетентния административен орган била извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, като е изследван въпроса следва ли да му бъде предоставен статут на бежанец. Извършена била и преценка за съответствието на адм. акт с материалния закон. В тази връзка не можело да се обуслови извод за осъществено спрямо жалбоподателя- М. Т. А. преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл.8, ал.5 от ЗУБ от някой от субектите по чл.8, ал.3 от ЗУБ, в държавата му по произход. Административният съд намерил за подробно мотивирано оспореното решение в останалата му част, с която органът е отказал да предостави на жалбоподателя хуманитарен статут. Според адм. съд правилно административният орган е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.9 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ. Преценил, че тези изводи на органа се явяват правилни, обосновани и съответни на събраните по делото доказателства. Посочил, че не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Преценил като законосъобразни, изводите на административния орган, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ. Предвид адм. съд тези доводи и с оглед актуалното положение в Сирия намерил оспореният акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не бил засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба била отхвърлена, като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на административния съд е ПРАВИЛНО. Неоснователно в касационната жалба са изложени твърдения, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 от АПК. Административният съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт в пълнота, съобразно критериите на чл. 146, т.1- т.5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с личната история на лицето, заедно с основния въпрос, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия, доброволно, поради причини от личен характер, заради липсата на дом и желанието да се установи и работи при по- спокойни условия. Посочил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически партии, не бил заплашван и не му било оказвано насилие. Тръгнал за България, за да може да работи и да помага финансово на семейството си. Неговото семейство- майка, брат и сестра продължавало да живее в Сирия, в област Идлиб. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посочил като мотив за това да поиска закрила, защото България е сигурна страна, в която няма расизъм и се спазват човешките права. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. От данните по делото e видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. В обжалваното съдебно решение обстановката в Сирия е обсъдена, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техният анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Представените по настоящото касационно дело справки от 18.02.2026 г. и от 13.03.2026 г. на Дирекция международна дейност към ДАБ, дават сведения, че след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото социално и политическо положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата, както и възстановяване на собствеността. Новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции. Подобряват се външните политически отношения, като за пръв път от 14 години Сирия отново изнася легално суров петрол. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че личните мотиви на лицето да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по- добра трудова и социална среда и условия за живот. Няма данни, че лицето не може да се завърне в страната си на произход, където социалната и политическа обстановка се подобряват. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъдени. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,