Определение № 982 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 45/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано е по частна жалба на „Миро Сорелле“ ЕООД със седалище и адрес на управление в град Пловдив срещу определение № 10215/22.10.2025г. по адм. дело № 7850/2025 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за отмяна на влязло в сила определение № 1078/06.02.2025 г. постановено по адм. дело № 140/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Намира, че с определението, чиято отмяна се иска, се прегражда възможността да бъде разгледан по същество повдигнатият пред по-горестоящия административен орган правен спор. Поради това счита, че това определение подлежи на отмяна съгласно чл.237, ал.1 от АПК. Поради това иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на производството по него. Ответникът по частната жалба – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Бонева изразява становище за неоснователността й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника, констатира следното: Предмет на развилото се производство за отмяна е определение № 1078/06.02.2025 г. постановено по адм. дело № 140/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на „Миро Сорелле“ ЕООД против решение № 1/08.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с което жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001623005834-091-001 от 18.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, е оставена без разглеждане поради просрочието й. Тричленният състав е достигнал до извод за недопустимост на предявеното искане за отмяна, след като е констатирал, че посоченото определение на Административен съд - Пловдив не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 1 от АПК. Преценил е, че с това определение не се прегражда развитието на делото, а напротив- предметът на съдебната проверка е изчерпан и производството е приключено. Така постановеното определение е правилно. В случая, определение № 1078/06.02.2025 г. постановено по адм. дело№ 140/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, е отхвърлена жалбата на „Миро Сорелле“ ЕООД против решение № 1/08.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Ревизионен акт № Р-16001623005834-091-001 от 18.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, поради просрочието й. Решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК да остави без разглеждане жалбата на дружеството против издаден срещу него ревизионен акт е постановено в производство по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК. Съгласно утвърдената съдебна практика в тази насока определенията на първоинстанционните административни съдилища, с които се упражнява контрол върху актове по чл. 147, ал. 3 ДОПК, са окончателни и не подлежат на по-нататъшен съдебен контрол. Тези определения не подлежат и на отмяна по реда на глава ХІV от АПК, тъй като не попадат в приложното поле на чл.237, ал.1 от АПК. Съгласно тази норма, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Поради това релевантният въпрос относно преценката на допустимостта на искането за отмяна на определението е дали то прегражда развитието на делото. Както правилно е съобразил тричленният състав, с определение № 1078/06.02.2025 г. постановено по адм. дело № 140/2025 г., Административен съд – Пловдив се е произнесъл по съществото на спора за законосъобразността на решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК да остави без разглеждане жалбата на дружеството против издаден срещу него ревизионен акт, поради което с него не е преградено развитието на делото. Ето защо, като е приел, че влязлото в сила определение на Административен съд- Пловдив, постановено в производството по чл.147 от ДОПК не подлежи на отмяна и искането за това е недопустимо, тричленният състав на ВАС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Доводите, развити в частната касационна жалба, касаят правилността на определението на Административен съд-Пловдив и разглеждането им в настоящото производство е недопустимо. Отмяната на влезли в сила съдебни актове не е форма за тяхното обжалване, а извънреден способ за защита чрез извънинстанционен контрол, който е приложим само спрямо изчерпателно изброените в чл. 237, ал. 1 АПК съдебни актове. Тъй като с определение № 1078/06.02.2025 г. постановено по адм. дело № 140/2025 г. на Административен съд – Пловдив не се прегражда развитието на делото, то същото не попада в приложното поле на чл. 237, ал. 1 АПК и предявеното искане за неговата отмяна е недопустимо. Ето защо, като го е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното по него производство, тричленният състав на ВАС е постановил правилен съдебен акт. Така мотивиран и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия