Определение № 12384 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9246/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Т. К., чрез адвокат В. Александров против определение № 3432/22.08.2024 г., постановено по адм. д. № 220/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - Община Харманли, оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалба вх. № 1628/28.02.2024 г. на Г. Т. К. и е прекратил производството по делото. От фактическа страна по делото е установено, че Г. Т. К. е подала в Община Харманли заявление за дерегистрация на регистрирани на нейния адрес лица с вх. № ОХ-05-304/06.02.2024 г., съгласно чл. 92 ЗГР. Във връзка със заявлението, до К. е изпратено писмо изх. № ОХ-05-304/1/ от 22.02.2024 г., подписано от кмета на Община Харманли, с което жалбоподателката е уведомена, че въз основа на нейното заявление е назначена Комисия и в резултат на извършената проверка по реда на чл. 99б ЗГР, при спазване на изискванията на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, същата не е установила адресни регистрации на адрес гр. Харманли, пл. “Възраждане“ № 12, ет. 2, ап. 5, извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а ЗГР. Въз основа на така установеното, административният съд приел с определение № 1439/02.04.2024 г. по адм. д. № 220/2024 г., че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, тъй като липсва формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Посочено е, че изпратеното до К. писмо съдържа изявление, във връзка с подаденото от него искане за дерегистрация, поради и което няма как да е налице мълчали отказ. С определение № 8984/19.07.2024 г. по адм. д. № 4571/2024 г. на ВАС, трето отделение е отменено определение № 1439/02.04.2024 г. по адм. д. № 220/2024 г. на АС - Хасково и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Указанията на касационната инстанция са да се остави жалбата без уважение, за да се конкретизира оспорения пред съда акт - мълчалив отказ за произнасяне или изричен отказ. При повторното разглеждане на делото и след дадени от съда указания до жалбоподателката, нейният процесуален представител е приложил заявление, в което не е конкретизиран оспореният акт, а е посочено, че съдът следва да определи дали се обжалва мълчалив или изричен отказ. При липсата на конкретизация административният съд е преценил, че отново не е ясен предметът на оспорване и е оставил жалбата без разглеждане. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Всяка жалба или искова молба трябва да е с точно определен предмет на оспорване и с конкретно искане до съда. Ако съдът не се произнесе по конкретното оспорване, съдебният акт ще е недопустим. Затруднението в конкретния случай за страната е породено от факта, че първо - не е налице мълчалив отказ, защото административният орган е отговорил с писмо на жалбоподателката по подаденото от нея заявление. Не е налице и изричен отказ да бъде извършена исканата административна услуга, защото кметът на общината е предприел всички изискуеми действия по закон - назначил е комисия и е извършил проверка на регистрираните на адреса на заявителката лица. Констатациите му са били, че всички лица са регистрирани в съответствие със законовите изисквания и това отговаря на събраните доказателства. Невъзможността да бъдат заличени от регистрация лица се основава на липсата на такава законова възможност до м. 10.2024 г. Едва с въвеждането на разпоредбата на чл. 99б, ал. 5 от ЗГР собственикът на недвижим имот има право да изиска от органа по чл. 92, ал. 1 заличаване на регистрацията на лице, регистрирано на адреса на неговия имот, което не му е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително. Поради това, оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да защити правата си, частният жалбоподател следва да депозира ново заявление, с позоваване на посочената по-горе разпоредба и да поиска заличаване на адресната регистрация на лицата, които вече не живеят на заявения от нея адрес. С оглед изхода на спора, на ответника по частната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,