Определение № 168 от 06.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 58/2011 г.

ВКСIII гражданско отделение06.04.2012 г.докладчик Надя Зяпкова

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 58/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от Министерство на образованието, младежта и науката /М./ чрез процесуален представител главен експерт М. Х. против въззивно решение на Окръжен съд-Кърджали № 134/3.06.2010 г., постановено по гр. д. № 157/2010 г. по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по тази жалба. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд-Кърджали № 134/3.06.2010 г., постановено по гр. д. № 157/2010 г. по касационна жалба от СОУ „П. Х.", [населено място], [община], представлявано от директор Шинка С. Ш. чрез процесуален представител адвокат З. Д.. Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба от Министерство на образованието, младежта и науката подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби от СОУ „П. Х.", [населено място], [община] и от Министерство на образованието, младежта и науката срещу въззивно решение на Окръжен съд-Кърджали № 134/3.06.2010 г. по гр. д. № 157/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение на Районен съд-Момчилград № 36/11.03.2010 г., постановено по гр. д. № 328/2009 г., с което са уважени предявените от Б. М. Ш. от [населено място], [община] против СОУ „П. Х.", [населено място], [община] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. С потвърденото изцяло решение на районния съд са отхвърлени същите искове, предявени срещу втория ответник Министерство на образованието, младежта и науката. С изложение по допустимостта на касационното обжалване в двете жалби е повдигнат материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил решаващия правен извод на въззивната инстанция, а именно: кой е работодател и надлежна страна по трудови спорове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ в случаите, при които трудовият договор на служителя е сключен от горестоящия спрямо работодателя орган при условията на чл. 61, ал. 2 КТ - работодателят ли или горестоящия спрямо работодателя орган. С определение от 24.03.2011 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е спряно производството по гр. д. № 58/2011 г. до постановяване на тълкувателно решение от ВКС, ОСГК по материалноправния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение, а именно: кой е работодател и надлежна страна по трудови спорове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ в случаите, при които трудовият договор е сключен от горестоящия спрямо работодателя орган при условията на чл. 61, ал. 2 КТ - работодателят или горестоящия спрямо работодателя орган. С TP № 1/2010 г. от 30.03.2012 г. на ВКС, ОСГК е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ е работодателят, а не горестоящият орган. При това положение пречката за произнасяне по допустимостта на касационното обжалване е отпаднала и производството по делото следва да се възобнови. Касационната жалба от СОУ „П. Х.", [населено място], [община] е подадена от надлежна страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Касационната жалба от Министерство на образованието, младежта и науката /М./ чрез процесуален представител главен експерт М. Х. е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес. Жалбата е подадена срещу въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени срещу Министерство на образованието, младежта и науката /М./ са отхвърлени изцяло, поради липса на пасивна материалноправна легитимация. Поради процесуална недопустимост касационната жалба от М. следва да се остави без разглеждане. При преценка за допустимост на касационното обжалване по жалбата на СОУ „П. Х.", [населено място], [община] Върховният касационен съд, Трето отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е възприел решаващия правен извод на първоинстанционния съд, че в случая е налице хипотеза на чл. 61, ал. 2 КТ вр. чл. 37, ал. 3 ЗНП, в която хипотеза работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ е самото училище, в което ищецът е полагал труд на длъжността „директор", а не горестоящия орган - М.. С този извод въззивният съд се е произнесъл по повдигнатия с изложението материалноправен въпрос в съответствие с разрешението, възприето с т. 1 от TP № 1/2010 г. от 30.03.2012 г. на Върховния касационен съд, ОСГК, а именно: надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ е работодателят, а не горестоящия спрямо него орган. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

8