Определение № 12199 от 08.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11349/2023 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Запрянов от гр.Димитровград, чрез пълномощник адв.Б.Бойчев срещу определение № 989 от 01.11.2023 г. постановено по адм.д. № 1017/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане частната жалба, с вх. № 7605/11.10.2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, подадена от П. Запрянов срещу Определение №897/29.09.2023 г. по адм.д. № 1017/2023 г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлено искането му за допълване на Разпореждане № 837/11.09.2023 г. постановено по същото дело в частта с разноските. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно, постановено в противоречие с процесуалния закон. Твърди, че погрешно, в противоречие с процесуалния закон съдът е приел, че срока за обжалване на Определение № 897/29.09.2023 г. е тридневен, вместо законно установения седмодневен срок, по аргумент на чл.230 АПК. В тази връзка счита, че след като частната му жалба, с вх. №7605/11.10.2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, е подадена в срока по чл.230 от АПК /7-дневен/, оспореното определение се явява постановено в нарушение на процесуалния закон. Иска да се отмени същото и да се присъдят направените по делото разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С разпореждане № 837/11.09.2023 г. постановено по адм.д. №1017/2023 г., Административен съд - Хасково е оставил без разглеждане жалбата /с характер на искане по чл.251 АПК/ на П.Запрянов срещу неоснователни действия на община Димитровград, в качеството на администратор на лични данни – публикуване на интернет страницата на Община Димитровград, секция - Административни актове, Проекти на нормативни актове, стр.3 справка /1.12.2021 г. на трите имена на подателя на искането, на които се иска премахване и е прекратил производството по делото. В указания в разпореждането 3 дневен срок за обжалване е постъпило искане от П.Запрянов и пълномощника му за допълване на разпореждането в частта на разноските му /по чл.248 ГПК във вр. с чл.144 АПК/, което искане с Определение № 897/29.09.2023 г. е отхвърлено и съдът е определил тридневен срок за обжалването му пред ВАС. На 09.10.2023 г. от процесуалния представител на Запрянов е постъпила частна жалба срещу Определение № 897/29.09.2023 г., която с Разпореждане № 3280 от 12.10.2023 г. е оставена без движение и е указано на частния жалбоподател да представи доказателства, че същата е подадена до 02.10.2023 г. – в срока по чл.248, ал.3 ГПК във вр. с чл.254, ал.1 АПК, посочен в оспореното определение. Разпореждането, в дадения от съда срок, не е изпълнено и съдът с оспореното в настоящото производство определение № 989 от 01.11.2023 г. е оставил без разглеждане като просрочена частната жалба, с вх. № 7605/11.10.2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, подадена от П. Запрянов срещу Определение №897/29.09.2023 г. по адм.д. № 1017/2023 г. по описа на Административен съд-Хасково, Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 213а, ал.1 АПК първоинстанционният съд, проверява редовността на касационната жалба съответно на частната жалба по аргумент на чл.231 АПК. С посочената разпоредба законодателят е задължил първоинстанционния съд, когато установи нередовност на касационната/частната жалба /ако не отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 АПК/, да остави същата без движение и да укаже на обжалващия да отстрани нередовностите. При неостраняване на констатираните нередовности в дадения от съда срок, първоинстанционният съд връща касационната/частната жалба. Съгласно чл. 213а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд оставя без разглеждане касационната/частната жалба на основанията по чл. 215 АПК, сред които е и т.3 - „Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени след срока по чл. 211“. В случая Административен съд- Хасково е изпълнил предписанията на чл. 231а, ал. 1 АПК – констатирал е нередовност досежно срока за подаване на частната жалба - посочен в оспореното с частната жалба определение, оставил е същата без движение и е дал конкретни, точни и ясни указания по отношение на установената нередовност и необходимото за нейното отстраняване, включително е предупредил страната за правните последици от неотстраняването на нередовността на жалбата. Страната не е изпълнила указанията на съда в дадения срок и съдът е приел, че са налице материално-правните предпоставки на чл. 215, т. 3 АПК, след като частната жалба е подадена след изтичане на определения за обжалване тридневен срок, определен на основание чл.248, ал.3 ГПК във вр. с чл.254, ал.1 АПК. Изводът на съда е правилен и съответен на закона. Доводът на частния жалбоподател, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 248, ал. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, приложима в производството на основание чл.144 АПК, определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, постановено в основното производство. В случая думата „решението“ има ролята на подлог в подчиненото сложно второ изречение на алинея 3 от чл. 248 ГПК и след като е членувано с определителен член за среден род – „то“, думата се отнася до съдебния акт, с който съдът се е произнесъл по основния спор. Следователно смисълът на изречение второ на алинея 3 от чл. 248 ГПК е, че определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване съдебният акт /решение, определение или разпореждане/, постановен в основното производство. В тази връзка не намира опора в текста на разпоредбата доводът на частния жалбоподател, че определението, с което съдът се произнася по искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е обжалваемо в срок не по-малък от 7 дни / чл.230 АПК/. Доводът е и нелогичен, тъй като производството по чл. 248 ГПК е допълнително производство, чиято цел е да поправи неточно или непълно произнасяне на съда относно разноските, направени в основното производство. Ето защо логично е режима на обжалване на този допълнителен акт да е еднакъв с постановения акт в основното производство, като обратното би довело до неравно третиране на страните. В случая след като основното производство е по реда на чл.251 АПК, определението за разноските подлежи на обжалване в срока по чл.254, ал.1 от АПК, който е тридневен. Подадената частна жалба срещу Определение №897/29.09.2023 г. по адм.д. № 1017/2023 г. по описа на Административен съд-Хасково, като подадена след срока по чл.248, ал.3 ГПК във вр. с чл.254, ал.1 АПК се явява просрочена и в съответствие с разпоредбите на чл.213а, ал.2 във вр. с чл.215, т.3 АПК във вр. с чл.231 правилно първоинстанционният съд я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Предвид изложеното оспореното определение като правилно и съответно на закона, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на частния жалбоподател за пресъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд