Определение № 50461 от 11.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2025/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. И. П. срещу определение №282 от 15.07.2021г. по т.д. №362/2020г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отхвърлена подадената от жалбоподателя молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №95/29.04.2021г. в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, тъй като с постановеното от него решение въззивният съд неправилно е изчислил дължимите на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за първа и въззивна инстанция. Прави оплаквания, че съставът на ВтАС не е съобразил направените от жалбоподателя в двете инстанции изрични възражения за прекомерност на претендираното от ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско възнаграждение. Счита, че вместо присъденото възнаграждение за първата инстанция в размер на 7116 лева, той следва да бъде осъден да заплати 6626,40 лева, а вместо присъденото възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 7116 лева, дължи 6963 лева. Ответникът по жалбата ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение №95/29.04.2021г. по в.т.д. №362/2020г. на Великотърновски апелативен съд след частични отмяна и потвърждаване на решение №251/13.07.2020г., поправено с решение №260031/17.09.2020г., по гр.д. № 35/2020г. на Русенски окръжен съд, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на П. И. П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 03.10.2017г., в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2020г. до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлен предявеният от П. И. П. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 03.10.2017г., за разликата над присъдените 80 000 лв. до предявения размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2020г. /датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване пред ЗД „Бул Инс“ АД на претенцията/ до окончателното изплащане на главницата. Със същото решение Великотърновски апелативен съд е осъдил П. И. П. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД дължимите за въззивното производство разноски в размер на 7116 лева, а също така е изменил размера на присъдените в първоинстанционното производство разноски, като го е намалил до 7116 лева с оглед изхода на производството пред въззивната инстанция. В срока по чл.248 ал.1 от ГПК от П. И. П. е подадена молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските с доводи, че разноските са изчислени неправилно и присъденото на ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено. С обжалваното определение №282 от 15.07.2021г. по т. д. №362/2020г. съставът на Великотърновски апелативен съд е приел, че няма основание за изменение на размера на разноските, присъдени с решение №95/29.04.2021г. по същото дело. Обжалваното определение е правилно. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение от страна на ответника в производството ЗД „Бул Инс“ АД е заявено своевременно с отговора на исковата молба. В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 19.06.2020г., с който ЗД „Бул Инс“ АД е възложило на адвокат М. Г. представителство пот.д.№35/2020г. на Русенски окръжен съд. В същия е отразено, че дружеството е заплатило в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 7600 лева, без ДДС. Искането за присъждане на разноските за въззивното производство също е заявено своевременно с молба от 15.02.2021г., към която е приложен договор за правна защита и съдействие, с който въззиваемото дружество ЗД „Бул Инс“ АД е възложило на адвокат М. Г. представителство в производството. В договора е уговорено възнаграждение в размер на 7680 лева, с ДДС, за което е посочено, че е платено в брой. В случая разликата между определения от въззивния съд размер на дължимите на въззиваемото дружество разноски за първата и въззивната инстанция и посочения от частния жалбоподател като дължим размер – съответно 7116 лева и 6626,40 лева за първата инстанция и 7116 лева и 6963 лева за въззивната, не се дължи на неправилно съобразяване на съотношението между уважения и отхвърления размер на иска или на използване на неправилен метод на изчисление при прилагането на това съотношение към реално изплатеното възнаграждение, за да се определи дължимият от насрещната страна размер на разноските. Разликата се дължи на това, че според жалбоподателя заплатеното от застрахователя адвокатско възнаграждение следа да бъде намалено поради прекомерност и съответно размерът на дължимите разноски следва се определи като за база се приеме минималният размер, съгласно правилата на Наредба №1 от 09.07.2004г. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за прекомерност на уговорения и заплатен от ЗД „Бул Инс“ АД размер на адвокатското възнаграждение. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е в размер на 7600 лева, който почти съвпада с размера на минималното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. / ред. ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./, а именно 7530 лева. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство е в размер на 7680 лева, с ДДС, който не превишава значително размера на минималното възнаграждение по чл.9 ал.1, вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. / ред. ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./, а именно 4745 лева,без ДДС или 5694 лева, с ДДС. Съдът, прилагайки разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, може да намали възнаграждението поради прекомерност, но не е задължен да го редуцира до минималния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. като задължителна долна граница при уговаряне на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното обжалваното определение на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на П. И. П. по чл.248 от ГПК за изменение на решение №95/29.04.2021г. по т. д. №362/2020г. на Великотърновски апелативен съд в частта за разноските, следва да бъде потвърдено като правилно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,