Определение № 219 от 17.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1964/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 7830/04.08.2016 г., подадена от [фирма] – чрез юрисконсулта на дружеството, с искане за допълване на решение № 103 от 23.06.2016 г. по т. д. № 1964/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. в частта за разноските. Моли в полза на дружеството да бъдат присъдени направените разноски в производството по обжалване на решение № 1570 от 23.07.2014 г. по в. гр. д. № 1459/2013 г. на Апелативен съд – София, както и юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството пред касационната инстанция. В молбата се съдържа и искане за изменение на решение № 10 от 23.06.2016 г. по т. д. № 1964/2014 г. на ВКС, чрез постановяване на изричен диспозитив, с който да бъдат отменени разноските, които [фирма] е осъдено да заплати с отмененото от настоящия състав въззивно решение на Апелативен съд - София. Ответната страна по молбата – В. П. С., в срока по чл.248, ал.2 ГПК не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че молбата е процесуално недопустима, тъй като същата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК молбата за допълване или изменение на решението в частта за разноските следва да бъде подадена в срока за обжалване, а в случай, че решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му. В случая производството по т. д. № 1964/2014 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС е приключило с постановяването на необжалваемото решение № 103 от 23.06.2016 г. Срокът за подаването на молба за изменение или допълване на решението в частта за разноските изтича на 23.07.2016 г. Това е срокът, в който [фирма] е следвало да подаде молбата си за допълване на определението с направените от дружеството разноски. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в деловодството на ВКС на 04.08.2016 г., като същата е изпратена с куриер на 03.08.2016 г. – видно от разписката за изпращането й. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е просрочена и на това основание се явява процесуално недопустима. Водим от горното, съставът на ВКС, ІІ т.о.