Определение № 92 от 04.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 3742/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „З. кооперация В.” срещу определение № 629 от 24.09.2014г. по в.т.д. № 119/2014г. на Апелативен съд - Варна, с което е въз основа на молба по чл. 248 ГПК на молителя по чл.625 ТЗ, Н. агенция за приходите, е допълнено постановеното по делото решение в частта за разноските, като кооперацията е осъдена да заплати на Н. разноски в размер общо на 600 лева /300 лева – внесен депозит за вещото лице и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Частният жалбоподател поддържа, че обжалва определението по чл.248 ГПК, доколкото е обжалвал въззивното решение, предвид обусловеността на отговорността за разноските от изхода на спора. Ответникът по частната жалба, Н., излага съображения, че определението е правилно и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въз основа на молба по чл.248 ГПК на кредитора – молител по чл.625 ТЗ, въззивният съд е допълнил в частта за разноските постановеното от него решение, с което е потвърдил решението на окръжния съд по чл.630, ал.1 ТЗ, като е осъдил кооперацията – длъжник да заплати общо 600 лева разноски / по 300 лева за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение/. Отговорността за разноските е съобразена с изхода на спора по молбата по чл.625 ТЗ, който е окончателно приключил с влизане в сила на въззивното решение, след постановеното по т.д. № 3743/14 от ВКС определение № 70 / 30.01.2015г., с което не се допусната касационното му обжалване. С оглед на това и при липсата на други оплаквания в частната жалба, определението на въззивния съд по чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от горното, Върховният касационен съд