Определение № 176 от 08.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 419/2023 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 261556/27.06.2022 г., уточнена с молба с вх. № 262689/02.12.2022 г., на Р. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 1466 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 3810 по описа за 2014 г. на Районен съд - Плевен, с което са отхвърлени предявените от нея против „УМБАЛ д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен искове за имуществени и неимуществени вреди от незаконно уволнение с правно основание чл. 49 ЗЗД и 86 ЗЗД. Ответникът „УМБАЛ д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен не е подал отговор и не изразява становище по молбата за отмяна. Настоящият състав намира, че подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като съображенията за това са следните: Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, обосновано с твърдението, че решението, чиято отмяна се иска е постановено въз основа на неистински показания на свидетелите д-р Л. Т. и старшата медицинска сестра А. К.. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е приложимо, когато по надлежния съдебен ред /с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК/ се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпна дейност на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решението по делото, върху които е основано решението. Следователно за да отговоря молбата за отмяна на изискването да съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е необходимо да съдържа твърдения, че с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК е установена неистинност на показанията на свидетелите д-р Л. Т. и А. К., обсъдени при постановяване на влязлото в сила решение и съответно присъдата или решението по чл. 124, ал. 5 ГПК да са приложени към молбата за отмяна. В настоящия случай подобни твърдения липсват, поради което молбата за отмяна не отговоря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Подадената молба за отмяна, а също и постъпилото впоследствие уточнение от назначения по реда на ЗПП адвокат, препращат към законовия текст на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но не са изложени надлежни твърдения, които могат да бъдат подведени под цитираното основание. Съдържат се единствено твърдения за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Производството за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и чл. 304 ГПК е уредено като самостоятелно, извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените причини, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. При горните констатации Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение