Решение № 131 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6927/2014 г.

Решение № 131 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6927/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Е. К. срещу решение № 16508/14 по г. д. № 15397/13 на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № III-91-140/12.10.11 по г. д. № 12252/09 на Софийски районен съд, III ГО, 91с. - с което е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл. 150 СК за намаляне на размера на пресъдена с решение от 22.04.08 г. на Върховен съд на щата К. издръжка на дъщеря му М. А. К. Излагат се оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението. Моли се за отмяната му и намаляне на издръжката до размер от 150 лв., ведно с присъждане на разноски. Ответната страна М. А. К. оспорва жалбата и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Претендира разноски. С определение № 211/26.02.2015 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли съдът при иск за промяна на издръжка да съобрази сдобиването на дължащия издръжка с друго малолетно дете, към което също е безусловно задължен. С обжалваното решение Софийски градски съд, като е приел, че е компетентен да се произнесе по подадения иск /предвид датата на постъпването му - предхождаща влизането в сила на Регламент (ЕО) 4/2009 на Съвета, и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП/ и че приложимото по спора право е българското /чл. 87, ал. 2 КМЧП/, е намерил същия за неоснователен. Посочил е, че ищецът е баща на ответницата /родена на 28.01.96 г./, живял е със семейството си в САЩ, а след като се развел със съпругата си дъщеря им останала там с майка си и продължила образованието си. През 2007 г. той напуснал работата си и се завърнал в България. С решение от 31.07.09 г. на СГС, БО, по г. д. № . Е-546/08, в сила от 3.06.10 г., е признато и допуснато на територията на Република България изпълнението на решение от 22.04.08 г. на Върховен съд на щата К. /в сила от същата дата/ - в частта, с която А. Е. К. е осъден да плаща на малолетното си дете М. А. К. с постоянен адрес в [населено място], САЩ, ежемесечна издръжка по 1309щ. д., считано от 1.09.07 г. Съдът е приел, че не са налице основания за промяна на присъдената издръжка - тя е била определена с оглед необходимите средства за задоволяване на потребностите на детето предвид стандарта на държавата, в която е живяло с родителите си и където е останало след развода им, и следва да бъде съобразена с тези обстоятелства. Отразил е, че обстоятелството, че ищецът има друго малолетно дете /родено на 3.09.12 г./, не следва да се обсъжда, тъй като понастоящем не дължи издръжка на вече пълнолетното дете М.. От друга страна, той е напуснал доброволно по-високоплатената си работа в САЩ, а след завръщането си в България е имал възможност да заплаща дължимата издръжка - сменял е често работните си места, получавал е високи за страната трудови възнаграждения, обезщетения при прекратяване на трудови договори, възнаграждения по граждански договори, през 2010 г. е продал собствен имот. В допълнение е посочено, че съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК родителите дължат безусловно издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си, а не се счита основание за изменение на размера на издръжката намаляването на доходите на задължения родител или заемане на работа, несъответстваща на квалификацията му, ако е с цел да не се осигурява определена издръжка на ненавършило пълнолетие дете. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По въпроса е постановена задължителна практика на ВКС, обобщена с ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. Съобразно предвиденото в т. 2 от същите родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за издръжка на всяка дете се определя между двамата родители. С. като родителите дължат издръжка на всички свои ненавършили пълнолетие деца, то сдобиването на дължащия издръжка с друго малолетно дете, към което също е безусловно задължен, съставлява обстоятелство, което съдът следва да съобрази при определяне на размера на дължимата издръжка за първото дете. По касационната жалба: Ищецът е баща на ответницата - родена на 28.01.96 г. и живуща в САЩ, като с решение от 22.04.08 г. на Върховния съд на щата К. е осъден да й плаща ежемесечна издръжка по 1309щ. д., считано от 1.09.07 г. /издръжката е изчислена при получаван брутен месечен доход от бащата 6618щ. д., респективно 5444щ. д. нетен доход/. През 2007 г. той е напуснал САЩ и се е завърнал в България - където доходи му, макар и високи за страната, са били в значително по-нисък размер от получаваните в САЩ, а през определени периоди е бил и без работа /средномесечен общ доход за целия релевантен период - около и малко над 2000 лв./. Междувременно е сключил граждански брак с Д. К., от който на 13.09.2012 г. му се е родило второ дете - Н. А. К. Между страните няма спор, че за времето 3.09.2012 г. -28.01.14 г. ищецът е дължал издръжка и на двете си деца М. и Н. При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съд издръжка по чл. 150 СК - налице ли е трайно съществено изменение на нуждите на издържания или съществена промяна във възможностите на задълженото лице /чл. 142 СК, чл. 150 СК, т. 19 от ППВС 5/16.11.70 г., чл. 87, ал. 2 КМЧП (обосноваващ приложимост на българското право като общо отечествено право на страните - след като дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в РБългария, чиито граждани те са), чл. 88 КМЧП/. В случая искането за изменение на издръжката се мотивира с промяна във възможностите на задълженото лице. От събраните по делото доказателства се установява, че такава съществена промяна е налице. С. завръщането на ищеца в България през 2007 г. той е получавал месечен доход в пъти по-малък от този, с който е разполагал в САЩ, а след раждането на второто му дете е бил безусловно задължен да осигури издръжка и на него /чл. 143 СК/ - което допълнително е намалило възможностите му за плащане на издръжка на първото му дете /обстоятелство, което неправилно не е било отчетено от въззивния съд/. При тези обстоятелства става ясно, че ищецът няма възможност да плаща издръжка в определения от Върховния съд на щата К. размер, респективно, че претенцията за промяната й е основателна. Като съобразява обстоятелството, че - макар и да не са ангажирани доказателства за конкретните нужди на ответницата, тя има постоянно местожителство в САЩ, където стандартът на живот е по-висок /нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях/, дял в издръжката й следва да има и майка й /която не оспорва, че е била на работа до 13.12.2013 г. - стр. 167 по г. д. № 15397/13 на СГС/ - в това число с полаганите от нея фактически грижи по отглеждане и възпитание, и възможностите на ищеца за плащане на издръжка - предвид значително по-ниските му доходи и допълнително възникналото задължение да осигурява издръжка и на второто си дете, настоящият състав намира, че за периода 30.10.09 г. /датата на предявяване на иска/ - 2.09.12 г. /датата, предхождаща тази на раждане на второто дете Н./ дължимата от бащата издръжка следва да бъде намалена от 1309щ. д. на 500 лв. месечно, а за времето 3.09.12 г. /датата на раждане на второто дете Н./ - 28.01.2014 г. /датата на погасяване на правото на издръжка на първото дете М. поради навършване на пълнолетие/ - от 1309щ. д. на 300 лв. месечно. С така определените размери се постига баланс между интересите на търсещия и дължащия издръжка, респективно последният би могъл да посрещне адекватно и възникналото негово второ безусловно задължение за осигуряване на издръжка. С оглед на всичко изложено, въззивното решение следва да бъде отменено, а искът по чл. 150 СК - уважен съобразно посоченото по-горе считано от датата на предявяването му, като в останалата му част се отхвърли като неоснователен. Месечните суми са платими на всяко първо число на месеца, за който се дължат, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане. Предвид изхода на спора и основателността на касационната жалба, на касатора се дължат, съразмерно на уважената част от иска, действително направените разноски пред всички инстанции /при съобразяване на т. 1 от ТР 6/2012 от 6 ноември 2013 на ОСГТК на ВКС/ - в общ размер на 1793,10 лв. /на ответната страна разноски не се присъждат, доколкото приложените доказателства удостоверяват само уговаряне - не и плащане, на адвокатски хонорар (т. 1 от ТР 6/2012 от 6 ноември 2013 на ОСГТК на ВКС)/. Доколкото за разглеждането на касационната жалба е останала несъбрана част от дължимата държавна такса - 1114,89 лв., като същевременно касаторът е направил и искане за присъждане на разноски, на основание чл. 77 вр. с чл. 76 ГПК тя следва да бъде заплатена от страните съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска - 724,68 лв. от А. К. и 390,21 лв. от М. К.. Мотивиран от горното, съдът