Определение № 50193 от 09.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. С Определение № 182 от 12.09.2022 г. по настоящото дело ВКС е разгледал подадената от В. А. Г. чрез адвокат М. Т. частна касационна жалба срещу въззивно Определение № 155 от 04.02.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 1771/2021 г. на Окръжен съд - Стара Загора, като не е допуснал същата до разглеждане по същество. Своевременно (с отговора на жалбата) ответникът по касация Й. С. М., действащ чрез своя баща и законен представител С. М. М., е заявил искане да му се присъдят разноските, направени за защита пред ВКС, но съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, с молба вх.№ 7575 от 20.09.2022 г. ответникът по касационната жалба е заявил искане по реда на чл. 248 ГПК да му се присъдят разноските по делото съгласно приложените списък и доказателства (л.л. 14-16). Препис от молбата с вх.№ 7575 от 20.09.2022 г. е връчен на В. А. Г. чрез адвокат М. Т. на 10.11.2022 г., който не е представил отговор както в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК (изтекъл на 17.11.2022 г.), така и извън него. Разглеждането на молбата с вх.№ 7575 от 20.09.2022 г. е процесуално допустимо. Преценена по същество, същата е основателна. Предвид постановения с Определение № 182 от 12.09.2022 г. резултат и при условията на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК В. А. Г. следва да заплати на ответника по касация направените разноски, възлизащи на сумата 1 200 лв., договорена с ДПЗС от 01.04.2022 г., чието заплащане е удостоверено по начина, описан в р. ІІ, чл. 2, т. 3 от ДПЗС (л.л. 14 и 15). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение