Определение № 7245 от 27.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6502/2025 г.

Образувано е по частна жалба на И. И. Н., с адрес в гр. Казанлък, [улица], срещу Определение № 1588/22.04.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по адм. дело № 132/2025 г. С обжалването определение е оставена без разглеждане жалбата на И. Н. против Заповед № 183/04.02.2025 г. на Кмета на Община Казанлък, с която на "ВИЛ ТАКСИ-С" ЕООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач И. И. Н. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител адв. Н. Топалова, считат обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат за неправилен изводът на съда, че жалбата е недопустима поради липса на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване. Подробно обосновават, че лицето притежава валидно до 17.05.2028 г. удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, сключен договор с „Вил Такси-С“ ООД да извършва със собствения си автомобил таксиметров превоз за своя сметка от името на превозвача и до сега всяка година е бил включван в Разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници на този превозвач и няма основание тази година да получи отказ. Счита, че доколкото от години е регистриран като самоосигуряващо се лице, което извършва таксиметров превоз, то оспорваната заповед го засята непосредствено и неблагоприятно, тъй като му пречи да осъществява стопанска дейност, която му осигурява доходи. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на Община Казанлък чрез адв. А. Станчева в писмен отговор застъпва теза, че частната жалба е неоснователна, а извода на Административен съд – Стара Загора, че първоначалната жалба е недопустима е правилен и съответен да доказателствата по делото, и съдебната практика. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответникът - "ВИЛ ТАКСИ-С" ЕООД, с ЕИК 123755831, със седалище в гр. Казанлък, [адрес], чрез адв. Н. Топалова е депозирал становище, че частната жалба е допустима и основателна. Обосновава теза, че само за улеснение на административния орган, дружеството подава искането, но правата възникват за отделните водачи и собствени на превозните средства, поради което И. И. Н. има правен интерес да оспорва заповедта. Иска частната жалба да бъде приета за основателна. Върховният административен съд, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата за неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Стара Загора прима, че адресат на Заповед № 183/04.02.2025 г на Кмета на Община Казанлък е само търговецът "ВИЛ ТАКСИ-С" ООД и само в неговата правна сфера пряко и непосредствено настъпват разпоредените с акта неблагоприятни правни последици. Те се състоят в липсата на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на Община Казанлък с автомобил с рег. № [рег. номер] с водач И. И. Н.. Съдът уточнява, че разрешението представлява индивидуален административен акт, с който на адресата се признава правото да извършва таксиметров превоз на пътници на територията на Общината с конкретно посочените в списък таксиметрови автомобили и техни водачи. За включените в списъка лица този административен акт няма пряко и непосредствено правно действие, т.к. възможността им да упражняват таксиметров превоз на пътници е опосредена и пряко зависима от гражданскоправните отношения с търговеца - адресат на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на общината, а именно договор за извършване на дейността. Приемайки, че субекти на административното правоотношение са административният орган и търговецът, на който се признава правото да извършва търговската дейност на територията на общината, съдът заключава, че съдържанието на административното правоотношение се определя от обекта на правото и неговия обхват - територията на общината, конкретните автомобили и водачите, които ще извършват дейността от името на търговеца и то не се променя, нито възниква второ, отделно право и за тези водачи, които за своя сметка, но от името на търговеца ще извършват дейността с посочените в Удостоверението автомобили. Прави краен извод, че таксиметровият водач упражнява дейност от името на търговеца по силата на граждански правоотношения с него, поради което оставя без разглеждане жалбата на И. И. Н. и прекратява образуваното съдебно производство в тази му част, приемайки за допустима само жалбата на адресата на акта - търговското дружество "ВИЛ ТАКСИ-С" ЕООД. Определението е валидно, допустимо и правилно. Според чл. 12, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) таксиметровият превоз на пътници се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация, или от включен в издаденото удостоверение водач, но от името на регистрирания субект. По силата на ал. 2 с.з. удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адреса на управлението на търговеца, при условие, че по отношение на последния са налице описаните в нормата предпоставки. За издаване на удостоверение за регистрация и за вписване в единния таксиметров регистър (Вж.: чл. 12, ал. 4 ЗАвтП) търговецът подава заявление до кмета на общината, към което прилага документите, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5, както и списък на водачите, които ще извършват дейността от негово име, и списък на превозните средства, с които ще извършват дейността. Следователно титуляр на правото, което произтича от удостоверението за регистрация и което се изразява във възможност за законосъобразно осъществяване на таксиметров превоз на територията на Република България (РБ), е търговецът, т.е. субектът, което отговаря на условията, предвидени в закона, и от чието име се осъществява разглежданата правнорегламентирана дейност. Действително, ЗАвтП допуска тази дейност да се извършва и от физическо лице (но отново от името на търговеца), като в тази хипотеза, когато водачът не се идентифицира с притежателя на удостоверението за регистрация, той трябва да бъде вписан в документа по чл. 24 ЗАвтП, а именно - в разрешението от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, дадено по отношение на конкретния автомобил, чрез който ще се осъществява дейността. Отказът да се издаде подобно разрешение обаче не засяга водача нито лично, нито пряко и непосредствено, за да бъде той активно легитимиран да го оспорва. Същото важи и когато това лице се идентифицира със собственика на вписано в заявлението МПС. Правилен е изводът на съда, материалното правоотношение възниква и се развива единствено между участниците в производството, а именно – компетентният административен орган и търговеца, който е заявил издаването на разрешителния акт. Търговецът е единствената страна в административното производство по издаване на разрешението и от него зависи какви документи ще подаде, дали ще включи данните за един или друг водач или превозно средство (Сравн.: чл. 24, ал. 2, т. 3 Наредба № 34/1999 г.), както и за какъв срок ще бъде издадено разрешението – Вж.: чл. 24, ал. 3 Наредбата. Точно той е и субектът, който има възможност да предприеме действия еднолично по преустановяването на действието на разрешението, подавайки заявлението по чл. 28, ал. 1, т. 1 Наредбата. Подобно правомощие посоченият в разрешението водач и собственик на МПС няма. Индикация за страните по материалното правоотношение, дава и нормата на чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП и аналогичната й разпоредба на чл. 24, ал. 2 Наредбата, които категорично сочат в чия сфера настъпват правните последици от издаването на разрешението. Предлогът "на", следван от съществителното име "търговец" (а в Наредбата – "регистриран търговец"), не оставя никакво съмнение, че адресатът на разрешителния акт е именно търговецът, разполагащ с удостоверението за регистрация. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК законодателят възлага процесуално задължение на съда служебно да конституира страните по делото. По аргумент от чл. 15 и чл. 27, ал. 1 АПК, надлежни страни в административното производство по оспорване отказа за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз са търговецът, инициирал администрнативното производство и кметът, издател на акта. Това са и страните в производството по съдебното обжалване (Сравн.: чл. 153, ал. 1 АПК, вр. с чл. 24а, ал. 9, вр. с ал. 4 ЗАВтП). В конкретния случай това са оспорващото дружество "ВИЛ ТАКСИ-С" ООД, бранещо се срещу постановения по негово заявление отказ и кметът на Община Казанлък като административен орган - издател на оспорвания индивидуален административен акт. С оглед съдържанието на спорното административно правоотношение не са налице основания за участие на други лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, извън абсолютно задължителните две страни (жалбоподател и ответник), които съдът съобразно чл. 154, ал. 1 АПК е длъжен да конституира. Останалите лица не се явяват заинтересовани страни в съдебно административното производство по оспорване на заповедта на кмета. Самият административен акт, както и евентуалното съдебно решение по спора за законосъобразността му, не рефлектират по какъвто и да е начин в правната сфера на трети лица, което да легитимира интерес от участие в делото. Непосредствено засегнато от оспорената заповед е търговското дружество, по отношение на което обективираният в нея отказ има правоизключващо действие. Частният жалбоподател не става титуляр на претендирания разрешителен акт и не е негов адресат, поради което и отказът не интервенира пряко в правната му сфера. За частния жалбоподател още няма възникнали права, които да обосновават участието в оспорването. На този етап между него и търговецът превозвач съществуват само гражданскоправно правоотношение по сключения между тях договор, до какъвто извод правилно е стигнал и Административен съд – Стара Загора. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които се засягат от административния акт, респ. съдебното решение по спора за законосъобразността му. Решението, постановено в производство по чл. 24а, ал. 9, вр. с ал. 4 ЗАвтП засяга пряко законните интереси и създава задължения само за лицето - негов адресат, което е инициирало и производство по чл. 24а, ал. 2 с.з. Физическото лице И. И. Н. не е участник в административното правоотношение, развило се пред кмета на общината и адресата на акта, нито заповедта на кмета засяга пряко и непосредствено негови права и законни интереси, което обстоятелство да обуславя допустимостта на участието му във фазите на съдебния процес. Правото на лицето да осъществява стопанска дейност не е засегнато пряко, тъй като той има възможност да реализира същата посредством друг превозвач, с който да сключи договор, например. С оглед изложеното, качеството на И. И. Н. на водач, както и на собственик на посочения в списъка по чл. 3, ал. 2 Наредбата автомобил, не предполага лична, пряка и непосредствена заинтересованост от изхода на спора по законосъобразността на отказа за издаване на разрешение в полза на търговското дружество "ВИЛ ТАКСИ-С" ЕООД, която да обуслови и допустимостта на производството пред Административен съд - Стара Загора. Посочено обосновава заключение, че изводът на Административен съд – Стара Загора, че жалбата на И. И. Н. е недопустима поради липса на пряк и непосредствен правен интерес е правилен и съответен на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение