Определение № 2174 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3021/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на община Хасково, представлявана от кмета С. Д., приподписана от главен юрисконсулт А. Д., срещу определение № 490 от 07.06.2024 г. по в.гр.д. № 375/2023 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е изменено въззивното решение № 166 от 25.04.2024 г. по същото дело в частта му за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника „Водно строителство“ АД сумата 1600 лв. - разноски, направени в производството по в.гр.д. № 135/2022 г. на Окръжен съд – Хасково, и сумата 1600 лв. разноски, направени в производството по гр.д. № 3110/2022 г. на ВКС. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, тъй като в хода на производството по в.гр.д. № 375/2023 г. „Водно строителство“ АД не е направило искане за присъждане на разноски за касационната и предходната въззивна инстанция. Твърди се, че представеният в хода на производството списък на разноските по чл. 80 ГПК съдържа един разход в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение по делото, образувано след връщането за повторно разглеждане на въззивната инстанция, поради което с оглед приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. е недопустимо последващото включване на разходи в представения списък и съответно допълване на решението с тях. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК няма постъпил отговор от „Водно строителство“ АД, [населено място]. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе пред вид материалите по делото, намира следното: В.гр.д. № 375/2023 г. на Окръжен съд – Хасково е образувано след като касационната инстанция в производството по гр.д. № 3110/2022 г. на ВКС е отменила решение № 154 от 17.05.2022 г. по в.гр.д. № 135/2022 г. на Окръжен съд – Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. С решение № 166 от 25.04.2024 г. по в.гр.д. № 375/2023 г. на Окръжен съд – Хасково е потвърдено първоинстанционното решение № 260007 от 14.01.2022 г. по гр.д. № 595/2021 г. на Районен съд – Хасково, с което са отхвърлени предявените от община Хасково искове против ответниците, един от които е и „Водно строителство“ АД. По негова молба е инициирано производството по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, в което е постановено и обжалваното определение № 490 от 07.06.2024 г. За да уважи искането на страната за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция и при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция, съдът е приел, че пред съответните инстанции са надлежно представени списъци на разноските и договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи действителното заплащане на уговорените адвокатски възнаграждения, поради което с оглед изхода на спора претендираните разноски са действително дължими. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК доколкото първото въззивно решение е било отменено, при новото разглеждане въззивният съд следва да присъди както разноските за това разглеждане, така и тези за първата въззивна инстанция и за първата касационна инстанция. Предвид посоченото са неотносими възраженията във връзка с конкретната формулировка на искането за присъждане на разноските, доколкото произнасянето на съда е изрично предвидено в закона. Същите освен това са и неоснователни предвид липсата на изрично ограничение при формулирането на направеното в последното по делото заседание на 27.03.2024 г. искане за присъждане на разноски. По в.гр.д. № 135/2022 г. на Окръжен съд – Хасково и гр.д. № 3110/2022 г. на ВКС се установява, че „Водно строителство“ АД своевременно е направило искане за присъждане на разноски въз основа на представените договори за правна защита и съдействие за претендираните суми – по 1600 лв. за всяка инстанция, поради което същите са действително дължими на страната. Липсата на представен списък на разноските по чл. 80 ГПК за някой от разходите, или съответно единен списък, отразяващ разходите във всички инстанции, не е пречка за уважаването на искането за допълване на акта, с който съда се произнася по разноските съгласно т. 8 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, като намира частната жалба за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение