Определение № 801 от 21.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 3160/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба от [фирма], чрез пълномощника – адв. Т. В., с искане за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 2551/06.12.2017 г., постановено по в. т. д. № 3649/2016 г. на Апелативен съд – [населено място]. С решението на въззивния съд е потвърдено решение № 943/27.05.2016 г. по т. д. № 5771/2015 г. на Софийски градски съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] по предявени искове с правно основани чл. 92, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 55 751, 44 лв., представляваща общ размер на мораторни неустойки, дължими на основание чл. 59 от сключени с [фирма] договори за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 19.05.2005 г. и 17.11.2005 г., което вземане е придобито с договор за цесия от 01.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба – 12.09.2015 г. до окончателното й погасяване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК, съобрази следното: Видно от изготвената служебна справка от счетоводството на ВКС е, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят в настоящото производство е депозирал обезпечение в размер на 55 751, 44 лв. /петдесет и пет хиляди седемстотин петдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/. Против осъдителното въззивно решение на Апелативен съд – [населено място], постановено на 06.12.2017 г. е постъпила касационна жалба с вх. на САС № 21296 на 14.12.2017 г., т. е. в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. В изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 18.12.2017 г. на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, е постъпила молба с вх. № 13653/20.12.2017 г. на [фирма], с която са приложени заверени копия на изложението чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и държавната такса за допускане до касационно обжалване в размер на 30 лв. по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Подадената молба по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане на спирането на изпълнението на обжалваното от [фирма] въззивно решение № 2551/06.12.2017 г., постановено по в. т. д. № 3649/2016 г. на Апелативен съд – [населено място] се явява основателна. Водим от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение