Решение № 68 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4290/2008 г.

Решение № 68 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4290/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Б. К. и Л. Л. К. -двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител-адвокат Ж. против въззивно решение от 23.01.2008 г. по в. гр. д. № 1631 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.05.2007 г. по гр. д. № 3448/2007 г. на Районен съд София, 29 състав в обжалваната част. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество, като бъде уважен предявения иск. Претендира направените по делото разноски за всички инстанции. С определение № 362 от 27.03.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по поставения въпрос за това дали представеният като доказателство протокол за държавна приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строеж Ж1/288-ж. к. "Д. 2" бл. 304 вх. "Г" /с оглед изразеното особено мнение на арх. П./-установява знание от страна на изпълнителя за скритите недостатъци на изградения апартамент, предмет на исковата претенция, с оглед прилагане на нормата на чл. 264, ал. 2 изр. последно от ЗЗД. В съдебно заседание страните не се явяват. Касаторите се представляват от процесуалния си представител, който поддържа изложеното в подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С постановеното въззивно решение е потвърдено решение на районния съд в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от И. Б. К. и Л. Л. К. против Министерство на отбраната [населено място] искове, на основание чл. 265, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6 650 лв./формирана като разлика между уважената част от иска от 560 лв. и пълния предявен размер от 7 210 лв./, представляваща обезщетение за направените разходи за отстраняване на недостатъци на изграден от ответната страна, на основание договор от 16.03.1995 г. -апартамент № 71, находящ се в [населено място] ж. к. Д. -2" бл. № 304, вх. "Г", ет. 13,с площ от 105.06 кв. м., ведно с прилежащо избено помещение № 71, ведно с приспадащите се 5 136 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и частични искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 лв. -обезщетение за забавено плащане върху главницата от 7 210 лв. За да постанови решението си -въззивният съд независимо, че е констатирал, че между страните е налице сключен договор за изработка и че във връзка с него изпълнителят има задължение да изпълни работата с добро качество, е приел, че в случая е преклудирано правото на възложителя да претендира заплащане на разходи за отстраняване на скрити недостатъци, тъй като не е изпълнил своевременно задължението си да възрази веднага-при откриването им. Счел е, че при положение, че ищците са узнали на 25.08.2002 г./ от извършената по тяхна инициатива частна експертиза/ за наличие на скрити недостатъци, а са уведомили ответника на 25.10.2002 г. -не може да се приеме, че това е направено в законовоопределения срок/. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Тезата на касаторите е, че недостатъците са били известни на ответника. Аргументира се със следните факти: 1.Ответникът освен продавач е и изпълнител на строителството и като такъв най-добре е запознат как то е извършено и 2.В Протокола на държавната приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строежа- изрично е изразено особено мнение, което е във връзка с установеното некачествено изпълнение. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторите. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с представени противоречиви решения, в които съдилищата са се произнесли по различен начин- в идентична хипотеза, във връзка с други жилища, изградени в същия вход"Г" на блок 304- по поставения въпрос за знанието от страна на изпълнителя за скритите недостатъци на изградените обекти. В представените от касатора решения е направен правен извод, който е противен на този в обжалвания акт. Прието е, че Протоколът на държавната приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строежа и по-специално изразеното особено мнение на архитект П. установяват знание от страна на изпълнителя за всички недостатъци на цялата сграда, включително и на всеки един от апартаментите във вход"Г", поради което не би могло да се приеме, че правото на възражения за недостатъци на вещта от страна на възложителя е преклудирано./В този смисъл са приложените решение от 2.04.2007 г. по гр. д. № 4371/06 г. на СГС, решение от 9.06.2006 г. по гр. д. № 3116/05 г. на СГС и решение № 1224 от 22.11.2007 г. по гр. д. № 1214/06 г. на ВКС/. Настоящият съдебен състав възприема тази теза по следните съображения: Протоколът на държавната приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строеж Ж 1/288 -[жк]- касае конкретно извършеното строителство на вход"Г"на блок 304, т. е. - отнася се включително и до всички апартаменти от този вход /какъвто е и процесния/. Освен това-изразеното особено мнение на архитект П. датира още от 29.11.97 г. /т. е то е дадено пет години преди осъществения на 1.08.2002 г. въвод във владение на ищците./Изложеното особено мнение е твърде подробно и ясно - съдържа точно описание на констатираните нередности, засягащи изпълнението на хоризонталните и вертикални плоскости на фасадите, парапетите, балконите, френските прозорци, мазилките, интериорите, стълбите. Извън горното - то е недвусмислено. С него - архитектът е изразил категоричната си позиция на специалист, че в това си състояние: "жилищният блок не може да бъде въведен в експлоатация". Следва да се има пред вид, че това особено мнение не е останало без последици. Заради изразената с него категоричност е последвало становище на председателя на държавната приемателна комисия, в което независимо, че се предлага особеното мнение на архитект П. да не се взема под внимание, се признава, че посочените в него недостатъци "са основателни", че те са "констатирани са от комисията и са описани в раздел "Г"на Протокол обр. 16", както и че те "са трудно отстраними и евентуалното им отстраняване на би довело до по-качествено изпълнение". Горецитираните факти, както и обстоятелството на което се позовават касаторите, че изпълнител на строителството е Министерството на отбраната, който-в това си качество най-добре би могъл да бъде запознат с начина на извършване на строителството, както и с всички предприети /и непредприети/ строителни действия, както и имайки пред вид, че е логично лицата, осъществили въвода във владение на касаторите /на 1.08.2002 г./ да са притежавали специални знания и отново, на място, да са констатирали наличието на дефекти /за разлика от ищците-сега касатори, на които е било необходимо време да се настанят и да живеят в жилището, за да установят наличието на скритите недостатъци/ - мотивират настоящият състав да приеме, че-към момента на отправяне на поканата /28.10.2002г/- Министерството на отбраната - като изпълнител по сключения между страните договор от 16.03.1995 г. - е знаел за всички недостатъци, включително на всеки един от апартаментите във вход"Г"на бл. 304./ Следва да се има пред вид, че -видно от решенията по делата, във връзка с които настоящия състав прие хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като се касае до множество апартаменти -многократно Министерството на отбраната е било уведомявано от други живущи във вход"Г"на бл. 304 за това, че осъщественото строителство е със скрити недостатъци/. В хипотезата на знание от страна на изпълнителя на причинените от него скрити недостатъци, т. е. в хипотеза на изпълнение на възложеното с лошо качество /когато изпълнената работа има недостатъци/- той дължи съгласно чл. 265 от ЗЗД -заплащане на разходите, необходими за поправката. В случая-техният размер от 7 875 лв. - е установен от неоспорена по делото експертиза, /но претендираната сума е 7 210 лв./ Освен горното - следва да се има пред вид, че нормата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД - поставяйки изискване пред поръчващия да извести изпълнителя веднага след откриването на скритите недостатъци, не визира конкретен срок. Определянето на същия зависи и следва да се преценя в зависимост от конкретните факти по делото. В случая - въводът във владение на ищците/сега касатори/ е на 1.08.2002 г., като е бил съставен протокол, в който е описано състоянието на имота при предаването му. На 28.10.2008 г. - ищците са уведомили Министерството на отбраната, че с вещо лице са констатирали лошо качеството на извършените строителни работи и са поискали назначаване на комисия от специалисти да извърши оглед и съвместно да бъде съставен протокол за стойността на лошокачествените работа, с оглед обезщетяването им. С оглед липсата в договора на предвиден между страните срок за рекламация, пред вид характера на вещта-недвижим имот с площ от 106.05 кв. м., чийто подробен оглед изисква по-продължително време след настаняването, както и с оглед вида и характера на недостатъците/те не са явни, част от тях изискват конкретно замерване, като според вещото лице повечето от тези недостатъци човек без специални знания не може да констатира на място/ - съдът приема, че изтеклият период от два месеца не може да се приеме за прекомерен. Като е приел обратното-въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който искът да бъде уважен. С оглед направеното от касаторите искане за присъждане на разноски по делото, изхода на делото и като взе пред вид, че са представени доказателства/вносни бележки за внесени държавни такси в размер на 1002 лв., за адвокатско възнаграждение - 1 450 и за експертиза - 70 лв./, следва в тежест на ответника да бъде присъдена сумата от 2 522 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение