Решение № 30 от 9.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2008 г.

Решение № 30 от 9.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. А. А. чрез адв. Веска Г. против решение № 168/14.07.2008 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 198/2008 г. С него въззивната инстанция, като е потвърдила решението на първостепенния Ловешки районен съд е отхвърлила иска на П. А. А. против К. Петров А. за отмяна по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД на дарение по нотариален акт № 74/2006 г. на нотариус Н. Х. с район на действие съдебния район на Ловешкия районен съд. С определение № 4/10.01.2009 г. касационното обжалване е допуснато при условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали нуждата от издръжка на дарителя е елемент от фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД и дали при установяването й съдът трябва да вземе предвид и месечните разходи, свързани със средствата за храна, дрехи, предмети на бита, консумативи. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: Дарението е едностранен и безвъзмезден договор. Задължението за издръжка и помощ на дарителя не е насрещно задължение за надарения, произтичащо от договора. От надарения се очаква единствено благодарност и в хипотезите на чл. 227 ЗЗД са уредени три случая, когато облагодетелствувания от дарствения акт е имал поведение в разрез с тази морално-етична норма. Отмяната на дарението, обаче не е резултат на договора, а на закона, който при наличието на нови факти, сочещи на груба неблагодарност, дава право на дарителя да поиска обратно дареното. В разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" тези нови факти и обстоятелства са дарителят да изпадне в нужда и да поиска от надарения помощ. Тогава, задължението за даване на издръжка от морално се трансформира и в правно. Идеята е да се върне получената безвъзмездно имотна облага, за да може дарителят да разполага със средства за издръжка и гледането си. Следователно, нуждата е елемент от фактическия състав на разглежданата правна норма. Тя трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на решаване на спора по същество. Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр., но още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Следва да бъде установено още, че дарителят не може сам да удовлетвори нуждата си от издръжка. Необходимостта дарителят да бъде подпомогнат, това състояние трайно ли е и какви са възможностите му да се справи сам, се преценява при съпоставка между специфичните му нужди и размера на доходите и наличното имущество, съответно възможността от него да се реализират реално доходи. В обжалваното решение въззивният Ловешки окръжен съд, за да достигне до извода, че иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е неоснователен, вместо да установява конкретната нужда на дарителя, е установявал наличие на крайна нужда; за липсата й е изходил само от данните за доходите на дарителя П. А. и възможностите да реализира такива от имуществото си, но не е извършил съпоставка с месечната сума, която му е необходима за издръжка, нито е установил каква е тя. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивната инстанция в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) не е обсъдила доказателствата, имащи отношение към начина на живот, социалната среда, жилищни и битови нужди на П. А. и данните за действията на надарения К. Петров А., с които той сам е лишил дарителя от средства за издръжка, както и от дом и имущество, нужно за бита. Ловешкият окръжен съд не е установил какъв е размера на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката. За целта е следвало да се полза експертно заключение, като въззивната инстанция е следвало по силата на чл. 157, ал. 1 ГПК, отм. и съобразявайки се с разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и служебно да укаже на страните за необходимостта да бъде допусната съдебно икономическа експертиза, като възложи разноските на страната, която носи тежестта на доказване - ищеца П. А. Оплакване, свързано с нарушение на чл. 157, ал. 1 ГПК, отм. не е въведено в касационната жалба, но Върховният касационен съд също може служебно да дава указания за необходимостта от допускане и събиране на подобно доказателствено средство. Касае се до съществено процесуално правило, което обезпечава истинността и фактическите изводи на решаващия съд, който не притежава специални знания, а трябва да се съобрази с определени правила на опита и научните положения. Разясненията по този въпрос, дадени в ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК ВКС не са загубили действие и при ГПК от 2007 г., чийто процесуални правила се приложими за касационното производство. Допуснатите процесуални нарушения са особено съществени, защото в резултат на това делото е останало неизяснено от фактическа страна, а изводите са необосновани и изведени в нарушение на материалния закон. Заключението на съдебно-икономическата експертиза следва да бъде отнесено към специфичните нужди на П. А., като съдът съобрази кои от сумите, предложени от експерта следва да отпаднат изцяло или да бъдат коригирани - повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера. След това въззивният съд е трябвало да определи каква сума е била необходима на П. А. да покрие месечните си нужди. Изводът дали това е било посилно за него е следвало да се направи при съпоставка с месечните средства, с които А. реално е разполагал и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира. В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение