Определение № 456 от 04.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3420/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 1751/06.07.2017 на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1531/2018, с което е потвърдено определение № 6037/28.05.2018 на Варненския районен съд по гр. д. № 4223/2016, с което е отказано изплащането от бюджета на съда на възнаграждение на служебен защитник за участието в производство по издаване на дубликат от изпълнителен лист. Недоволна от определението е жалбоподателката адв. Д. Ж. К., която го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос дължи ли се възнаграждение на служебен защитник след приключване на инстанционното производство по делото, в което е назначен и по специално в производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист.. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството във връзка с назначаването и последиците от участието на служебен защитник в делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че след като е определено възнаграждението на служебния защитник за участието му в делото, ново възнаграждение не му се дължи независимо от това, че е участвал в последващо производство заиздзаване на дубликат от изпълнителен лист. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос обуславя решението и е решен в противоречие с практиката на ВКС. Правилността на обжалваното определение очевидно се обуславя и от процесуалноправния въпрос за разликата между особен представител и служебен защитник. По поставените процесуалноправни въпроси Върховният касационен съд намира че служебен защитник се назначава на страна, която е редовно призована, представила е имуществена декларация, поискала правна помощ, и такава й е предоставена, тъй като тя не разполага със средства да заплати адвокатско възнаграждение. В този случай възнаграждението на служебния защитник се определя от съда след приключване на инстанционното производство, но се изплаща от бюрото за правна помощ. Особен представител се назначава в хипотезите на чл. 29 и чл. 47, ал. 6 ГПК на първоначални разноски на насрещната или на представляваната страна, които се определят и следва да бъдат внесени предварително, освен ако страната е освободена (съгласно чл. 83, ал. 1 ГПК) или съдът я е освободил от разноски съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 83, ал. 3 ГПК само в този случай разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Ако съответната страна не е освободена от разноски съгласно чл. 83, ал. 1 ГПК и не е внесла изискуемия депозит, но производството е проведено, за дължимото възнаграждение следва да бъде осъдена страната, която дължи разноски според изхода на делото. Възнаграждението на служебния адвокат се определя за всички редовни инстанции. За извънинстанционни производства (напр. отмяна) както и за последващи производства, които не се образуват в отделно дело (напр. по обезсилване на решението или за издаване на обратен изпълнителен лист) се прави ново назначение и се определя и изплаща отделно възнаграждение. Като разгледа частната касационна жалба, съдът я намира неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че адв. К. е назначена за особен представител на ответника в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК. По делото не се поставя въпросът, има ли ново назначение в производството за издаване на дубликат от изпълнителен лист. Безспорно е обаче, че адв. К. е участвала в производството. Неправлно съдът е приел, че за това производство не се дължи отделно възнаграждение, но по същество правилно е приел, че то не се дължи от бюджета на съда, тъй като насрещната страна не е освободена от разноски. В срока по чл. 248 ГПК особеният представител е можел да иска допълване на решението в частта за разноските. В молбата си до съда обаче жалбоподателката не е искала осъждане на ответника да заплати съответните разноски и издаването на изпълнителен лист в нейна полза, а изплащането на разноските от бюджета на съда. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил по същество правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение