Решение № 4723 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13345/2008 г.

Решение № 4723 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13345/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Елеонора Александрова Георгиева, жив. в гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу решение № 1183/11.08.2008 г. по ахд № 2061/2007 г. на Варненски административен съд, първо отделение, II състав, с което е отхвърлена жалбата и против ревизионен акт (РА) № 0300805/21.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 633/24.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Касаторката поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на обжалваната част от РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваната част от РА законосъобразно е определен данък общ доход на жалбоподателката за 2001 г. - 16 466, 90 лв. и лихва и 2002 г. - 13 741, 30 лв. и лихва на основание чл. 35 ЗОДФЛ. В хода на ревизията е установено несъответствие между имущественото състояние и получените от жалбоподателката доходи - основание за облагане по аналог по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Данъчната основа за двете календарни години е определена от органа по приходите след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено с доказателства. В случая жалбоподателката не е успяла да обори тези констатации, като първоинстанционният съд е обсъдил всички нейни доводи и представени доказателства. Решението е правилно. Безспорно е установено наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - за двете календарни години жалбоподателката е декларирала, че е на загуба от дейността си като едноличен търговец, подлежаща на облагане с патентен данък, няма други доходи, в същото време е издържала себе си и двете си деца, извършила е множество задгранични частни пътувания без връзка с търговската и дейност, предоставила е заеми, закупила е недвижими имоти и лек автомобил "Мерцедес" С 320. Тези разходи надвишават приходите от последващата продажба на лекия автомобил и заемите, за които по РА е прието, че са получени (за 2002 година). По отношение представените и оспорени от ответника частни документи за получени пари на заем от жалбоподателката като физическо лице, съдът правилно не ги е кредитирал, тъй като противоречат на съдържанието на декларацията на жалбоподателката по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, според която същата е получила заеми само като търговец. Същата не е ангажирала други доказателства в подкрепа на твърденията си. За двата банкови заема, получени от нея през 2001 и 2002 година като търговец, съдът е проследил всички счетоводни записвания и е установил, че са вложени в дейността и като търговец, единият дори е върнат през процесните данъчни периоди, поради което е неоснователно възражението, че ги е използвала за издръжката си като физическо лице. По отношение на твърдението и, че не е заплатила цената по нотариалния акт, с който е придобила недвижимия имот за 2001 година, съдът е изложил доводи за удостоверителната сила на нотариалния акт, която не е опровергана, независимо от доказателствата за вида на личните отношения с продавача на имота. С оглед изложеното решението е правилно - законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски на касаторката. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, първо "а" отделение