Определение № 57 от 23.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2015 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на П. Н. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 336 от 17.07.2013г. по гр.д. № 209/2013г. по описа на Софийски окръжен съд, с което се потвърждава решение № 301/13.12.2012г., поправено с решение № 241/30.01.2013г. по гр.д. № 993/2011г. по описа на Ботевградски районен съд - за признаване за установено по отношение на П. Н. С., че Н. Г. Д.-И. е собственик по наследство, реституция по ЗСПЗЗ, договор за доброволна делба от 04.04.2007 г. и договор за поправка на договора за доброволна делба от 04.04.2007г., и нотариален акт за дарение № 20/2007 г. на описания в решението поземлен имот, като осъжда П. Н. С. и Н. Ц. С. да предадат на Н. Г. Д.-И. владението на описания имот, както и отхвърля възражението за подобрения, предявено от П. Н. С. срещу Н. Г. Д.-И., и за признаване правото на задържане на описаните в решението подобрения в имота. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Като основание за отмяна молителят сочи нови писмени доказателства, удостоверяващи твърдяни, но неустановени в процеса обстоятелства, които имат съществено значение за изхода на спора. Тези доказателства са: 1. Решение № 9164/28.06.94 г. по преписка по заявление вх. № 1963/15.01.1992г. на ПК - Б.; 2. Протокол № 40/10.03.1951 г. на Общинската комисия по Т.; 3. Решение № 10845/09.07.97г. по преписка по заявление вх. № 1962/15.01.1992г. на ПК - Б.; 4. Решение № 14891/09.12.2003 г. по преписка по заявление вх. №1435/18.10.1991 г. на ПК - Б.; 5. Молба-декларация за членство в ТКЗС от 07.02.1951 г. на П. С. П.. Доказателствата касаят имоти, съседни не тези на наследодателя Н. Д. и според молителя при обсъждането им съдът би достигнал до друг извод по въпроса за идентичността между притежаваните от наследодателя имоти и възстановения от Поземлената комисия. Молителят твърди, че новите писмени доказателства са му станали известни на 21.10.2014 г., а молбата за отмяна е подадена на 20.01.2015 г., т.е. спазен е срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. По молбата е внесена държавна такса. Представен е отговор от ответницата Н. Г. Д.-И. чрез пълномощника адв. В. Р., в който се изразява становище за неоснователност на молбата. При горните констатации молбата се явява допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.