Определение № 10805 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е частна жалба, подадена от „Тони Белизаров -2010“ ЕООД, представлявано от управителя Т. Белизаров, срещу определение № 2769/09.08.2024 г. по адм. дело № 680/2024г. на Административен съд - Плевен, с което е оставено без уважение искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-11-104/18.07.2024 г. на Кмета на Община Плевен. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, тъй като от изпълнението на оспорената заповед за търговеца биха настъпили значителни и трудно поправими вреди. Не се сочат конкретни твърдения и не се представят доказателства. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – Кмет на Община Плевен не взема становище по жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В хода на производството пред Административен съд – Плевен и пред настоящият съдебен състав не са изложени каквито и да е доводи за наличието на значима по смисъла на чл. 166 ал. от АПК опасност за жалбоподателя от настъпване на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълние на оспорения административен акт. Съдът правилно е приел, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената пред съда заповед на административния орган може да бъде спряно по реда на чл.166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия, при условията на чл.166, ал.2 от АПК, т.е. ако се установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, както и че това може да стане само въз основа на нови обстоятелства. При така разписаната от законодателя правна рамка, оспорващият следва да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на оспорения пред съда административен акт. Следователно, за да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са от категорията на предвидените от законодателя в хипотезата на чл. 166 ал. 2 от АПК. Извода на съда, че в случая липсват каквито и да е доказателства за това, че от предварителното изпълнение на решението ще последват значителни или трудно поправими вреди е правилен и обоснован. В отправеното към първоинстанционният съдебен състав искане и в депозираната пред касационната инстанция жалба не изложени каквито и да е твърдения за вид и характер на затруднения, които биха възникнали при предварително изпълнение на акта, не са представени доказателства за основателност или обоснованост на подобно твърдение. По изложените съображения следва да се приеме, че съдът правилно и обосновано е отказал да спре предварителното изпълнение на оспорения пред него административен акт. Оспореното определение е постановено при съобразяване на приложимия материален закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение