Определение № 1795 от 06.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4467/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С постановено по настоящето дело определение № 998/ 02.03.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 786 от 25.06.2025 г. по гр.д.№ 2369/ 2024 г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от М. П. К. против „Бомес“ ООД иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 12.09.2022 г, ведно със законната лихва от 12.09.2022 г. до окончателното плащане, за разликата над 10 000 лева до 70 000 лева. С определението М. П. К. е осъден да заплати на „Бомес“ ООД сумата 1 597,79 евро /хиляда петстотин деветдесет и седем евро, седемдесет и девет евроцента/ адвокатско възнаграждение за касационното производство. С молба вх.№ 5252/ 16.03.2026 г. ищецът М. К. е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Твърди, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на производството. Защитата на ответната страна се ограничила до изготвяне на отговор срещу касационната жалба. Моли определението да бъде изменено в частта за разноските като адвокатското възнаграждение на ответника бъде определено „… до минималния размер съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.“. Ответната страна „Бомес“ ООД оспорва молбата. Поддържа, че материалният интерес в касационното производство не е 10 000 лв, а 60 000 лв и че възнаграждение в размер 3 125 лв е в размер едва 43 % от предвидения като минимален в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Самият ищец, при образуване на изпълнително производство за процесното вземане, преди да бъде отменено решението за осъждането на ответника да заплати 70 000 лв обезщетение за същата злополука, договорил и платил изцяло 12 500 лв възнаграждение на процесуалния му представител за образуване на изпълнително производство за събиране на вземането. Затова платеното адвокатско възнаграждение на представителя на ответника в касационното производство не счита за прекомерно и моли определението да не бъде изменяно в частта за разноските. Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за основателна. С определението, чието изменение се иска, касационната жалба на ищеца не е допусната до разглеждане, а тя е била насочена срещу тази част от въззивното решение, с което претенцията му е отхвърлена за разликата над 10 000 лв до 70 000 лв. Затова основателно ответникът възразява, че материалният интерес в касационното производство е 60 000 лв, а не 10 000 лв. Независимо от това, уговореното и платено от ответника на процесуалния му представител възнаграждение е прекомерно, предвид обема на извършената работа и сложността на делото. Защитата на ответника в касационното производство се е изчерпала с изготвяне на отговор срещу касационната жалба. Делото не съставлява никаква фактическа сложност /в производството по чл.288 ГПК факти не се установяват, нито се проверяват фактическите констатации на въззивния съд/. То не съставлява и правна сложност, тъй като са поставени само два правни въпроса за допускане на касационния контрол, а по разрешаването на тези въпроси съдебната практика е константна. При това положение възнаграждение за извършената от адвоката на ответника работа в размер над 700 евро съдът намира за прекомерно. Аргумент за обратното от предвидените размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не може да се черпи, тъй като с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/ 22 е прието, че нормите на Наредбата противоречат на правото на ЕС и на националния съд е указано да откаже да приложи тази правна уредба, включително когато предвидените минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Без значение е и доводът, че М. К. е платил много по-голямо по размер възнаграждение на своя представител за образуване на изпълнително производство за събиране на сумата 70 000 лв, която първоначално ищецът е бил осъден да му плати. Естеството на изпълнителното производство е различно от това на касационното и коректна съпоставка между платените възнаграждения на адвокати в двете производства не може да бъде извършвана. В исковото производство ищецът не е представил доказателства за платено възнаграждение на адвоката му пред никоя от инстанциите. По изложените съображения съдът