Решение № 1951 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1498/2017 г.

Решение № 1951 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1498/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на дирекция ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП, срещу Решение № 7203 от 18.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1893/2016 г. по описа на Административен съд С. град. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушения на материалния и процесуален закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, моли решението да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата на Н. Х. Н.. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение, с конкретизиран размер. Ответната страна - Н. Х. Н., чрез пълномощника си адв. Иванова, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за основателна. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000415000917-091-001/28.09.2015 г., издаден от М. Й. С. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., орган възложил ревизията и Ц. К. Х., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, в частта на определените публични задължения по ЗДДФЛ, в размер на 119 370,58 лв. До този извод съдът е достигнал като е приел, че РА е издаден от некомпетентен орган по приходите, тъй като в хода на повторното ревизионно проиводство не е спазена разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, т. е. компетентна е дирекцията, в чийто териториален обхват се намира постоянния адрес на физическото лице, включително едноличния търговец. За установено съдът е приел, че от приложените по делото писмени доказателства не е безспорно установено, че седалището на ревизираното лице е на територията на гр. С., но тъй като първото ревизионно производство, приключило с РА № 2151402482/4.08.2014 г., е осъществено от органи по приходите при ТД на НАП С., то повторната ревизия следва да е от същия орган. В случая тя е извършена от органи по приходите при ТД на НАП В. Т., което е в нарушение на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, тъй като при промяна на обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал. Решението на съда е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Извода на съда за приложимост на разпоредата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК е принципно правилен и той е спазен в настоящия случай. По делото няма спор, че ревизията на НИКОЛА ХРИСТОВ НИКОЛОВ е започнала със Заповед за възлагане за ревизия № 1311610 от 19.12.2013 г., издадена от М. Й. С., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С.. С Решение № 161/5.02.2015 г. директорът на дирекция ОДОП С. е отменил РА и върнал административната преписка на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за извършване на нова ревизия. Второто ревизионно производство започва отново със заповед за възлагане, издадена от М. Й. С., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., упълномощена със Заповед № РД-01-552/7.05.2013 г., издадена от директора на ТД на НАП С.. Процесният РА е издаден от М. Й. С., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., орган възложил ревизията и Ц. К. Х., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП С. - ръководител на ревизията. Действително ЗВР и РА са издадени върху бланки, с абревиатура НАП, ТД В. Т., но в тази насока следва да бъдат споделени доводите на касатора, че ЗВР, РД и РА се издават при използване на данни от информационната система на НАП, като част от информацията в съответния документ се генерира автоматично. С оглед на промяната в адреса на ревизираното лице: от гр. С., ж. к. "Младост" 2, бл. ..., вх. ..., ет. ..., в с. Д., обл. В. Т., при втората ревизия системата не е отчела, че производството е продължение на друго ревизионно производство, поради което в бланките на документите автоматично е била отразена компетентната към настоящия момент дирекция по постоянния адрес на лицето. Въпреки, че в РА № Р-04000415000917-091-001/28.09.2015 г. е посочено, че подлежи на обжалване пред директора на дирекция ОДОП В. Т., ревизираното лице е подало жалба до директора на дирекция "ОДОП" С. и същата е била разгледана по същество, т. е. по никакъв начин не е било засегнато правото на защита на ревизираното лице. В тази насока следва да се приеме, че така допуснатите пропуски не влияят върху валидността на акта, а съдът с оглед принципа на служебното начало е следвало да изиска допълнителни доказателства в тази насока. След като е имал съмнения за валидността на акта, съдът е следвало да изиска изрични доказателства в тази насока, поради което и като не е изпълнил това си задължение е постановил неправилно решение. Тъй като не са изложени доводи по същество на спора и предвид принципа на двуинстанционност на съдебното производство, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да се произнесе по същество на спора. Настоящата инстанция не следва да обсъжда за първи път фактите по делото, тъй като би се нарушило правото на защита на страните. С оглед крайния съдебен акт, по искането за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,