Решение № 5617 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2012 г.

Решение № 5617 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фаза на втора касация. Образувано е по касационна жалба на Милена Иванова Андреева, от гр. Хасково, подадена чрез пълномощника й - адв. Наталия Кузминова-Янева, против Решение № 1276/5.06.2012 г. на Пловдивския административен съд, XV състав, постановено по адм. дело № 610 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на М. Андреева срещу РА № 800514/23.12.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково в частта, потвърдена с решение № 136/26.02.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 672,84 лева. Касаторът моли за за отмяната на решението като неправилно, поради допуснато от първоинстанционният съд нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е постановено след като с влязло в сила Решение № 2301 от 16.02.2012 г., тричленен състав на Върховен административен съд (ВАС), Осмо отделение, по адм. дело № 6301/2011 г. е отменил изцяло Решение № 373/10.03.2011 г., постановено по адм. дело № 556/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № 800514/23.12.2008 г., потвърден с Решение № 136/26.02.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ"). Съдът е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в отменителното решение. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - Пловдив при Централно управление на НАП), не се явява. Депозирани са писмени бележки, съдържащи становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Милена Иванова Андреева, от гр. Хасково, против РА № 800514/23.12.2008 г. на ТД на НАП - Хасково, в частта, потвърдена с Решение № 136/26.02.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, като неоснователна. С РА, в посочената част, са определени данъчни задължения: по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 2002 - 2006 г. в размер на 4441.50 лв. и лихви в размер на 1617.33 лв., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1814.89 лв. и лихви в размер на 182.46 лв.; по ДОО, за периода от 2002 до 2007 г. в размер на 1414.52 лв. и лихви в размер на 789.06 лв.; по ДЗПО за периода от 2004 до 2007 г. в размер на 264.48 лв. и лихви в размер на 99.61 лв.; и по ЗО за периода от 2002 до 2007 г. в размер на 393.81 лв. и лихви в размер на 124.33 лева. За да отхвърли жалбата, съдът се е мотивирал, че оспореният РА е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. След спазване указанията, дадени от друг състав на ВАС, първоинстанционният съд е събрал съответните доказателства, установявайки следното: Обсъждайки основният довод за нищожност на акта поради некомпетентност на лицата, извършили ревизията, съдът е приел, че липсва нищожност. Позовал се е на новите доказателства по делото - писмо с изходящ № 94-А-19/25.03.2008 г. на зам.-изпълнителния директор (ИД) на НАП; заповеди № 42/17.01.2006 г., № ЗЦУ-382/19.05.2008 на ИД на НАП и заповеди № РД-01-136/4.12.08 г., № РД-01-77/26.08.08 г. и № РД-01-151/23.12.2008 г. на директора на Д "ОУИ", гр. Пловдив, за упълномощаване. Приети са заключенията на изготвените съдебно - криминалистическа и съдебно - счетоводна експертизи. Въз основа на тях съдът е стигнал до извода, че цялата ревизия, включително и ЗВР, са от компетентни приходни органи което има за последица законосъобразност на оспорения РА. По съществото на спора съдът е установил, че с ревизията правилно е извършено данъчно облагане на жалбоподателката, като едноличен търговец с фирма ЕТ "Милва - Милена Андреева", гр. Хасково, тъй като същата в това си качество е упражнявала дейност по предоставяне на счетоводни услуги, без да осчетоводява приходи от нея. Така е обосновано наличието на укрити приходи и възникването на основание за извършване на ревизията по чл. 122 от ДОПК. Постановеното решение е правилно и съдът го оставя в сила. Неоснователни са доводите на жалбоподателя от касационната жалба във връзка с нищожността на РА поради липса на компетентност на органа, извършил ревизията и издал ревизионния акт. Административният съд - Пловдив е анализирал всички доказателства, представени от страните и е стигнал до извода, че ревизиращите органи Красимира Георгиева Делчева и Васил Георгиев Герджилов са били надлежно оправомощени с писмо с изх. № 94-А-19/25.03.2008 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП - Красимир Стефанов, който пък е оправомощен със Заповед № 342 от 12.04.2006 г. на изпълнителния директор на НАП - Мария Мургина. Административният съд правилно е приел, че във въпросния документ с цитирания номер императивно е възложено на директора на Д "ОУИ", гр. Пловдив, да извърши ревизия на изчерпателно посочените лица, между които и ЕТ "Милва - Милена Андреева", като изрично са посочени служителите, които трябва да извършат ревизията. Обоснован е изводът на съда, че документът с изх. № 94-А-19/25.03.2008 г. има характер на акт, пораждащ задължения към нискостоящият в приходната администрация административен орган и съдържащ конкретни императивни разпореждания, които следва да бъдат изпълнени. По делото са приети и заповедите за командироване на Красимира Делчева и Васил Герджилов. Според кредитираните от съда заключения по съдебно - счетоводна експертиза, (приета в частта за осчетоводяване на заповедите за командировка), и съдебно - криминалистичната експертиза, заповедите са автентични и представляват истински официални документи. Те са издадени и осчетоводени по съответният законов ред. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира изводите на АДмС - гр. Пловдив за обосновани и правилни. Съдът коректно е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства и въз основа на тях е приел, че РА № 800514/23.12.2008 г. на ТД на НАП - Хасково, в частта, потвърдена с Решение № 136/26.02.2009 г на директора на Д "ОУИ", не е нищожен, а представлява валиден административен акт. Относно въпроса дали са били налице основанията за ревизия по чл. 122 АПК: Анализът на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК има за цел определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната. Фактическите констатации следва да са обосновани със съответните доказателства, а не да почиват на предположения. При анализа за определяне на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, следва да се съобразяват само относимите за конкретния случай критерии. Събраните по делото доказателства, както в административното, така и в съдебното производство налагат извода, че в случая съдът е извършил правилен анализ на относимите обстоятелства, с оглед наличието на основания за определяне на основата за облагане на жалбоподателя по чл. 122 ДОПК. Повод да бъде извършена ревизията по този ред е липсата на доказателства за реализирани доходи, което е по вина на жалбоподателката, предвид некоректното водене на нейната счетоводна отчетност и недекларирането на приходи. Съдът е анализирал съдържанието на документите, представени по време на ревизията и обосновано е достигнал до извода, че са налице предпоставки за извършване на ревизия при особени случаи, съгласно чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5, и т. 7 от ДОПК. Доказателствената тежест в съдебното производство по ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК, е както следва: в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК и определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА, тъй като за последните, на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, има законово уредена презумпция за вярност. Производството следва да се развива по този ред едва след като са надлежно установени предпоставките за това. В конкретния случай с оглед на неговата специфика, в предвид на събраните и преценявани доказателства, включително на частично кредитираното заключението по ССЕ, правилно е прието наличието на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че за посочените години 2002, 2006 и 2007 не трябвало да се осъществява ревизия по чл. 122 ДОПК, тъй като жалбоподателката е разполагала с процесуалната възможност да представи съответните на нейните твърдения доказателства, което тя не е направила. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че въз основа съвкупната преценка на фактите по делото, може да се направи обосновано предположение за наличие на предпоставки за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради констатираните по - горе основания. Доводите на жалбоподателката, че през ревизионният период са неправилно определени приходи от месечно осчетоводяване на "Делта тур" ООД за 2007 г. и "Милтон" ООД за 2003 г. за неоснователни. Това възражение е следвало да бъде формулирано своевременно, а не по време на втората касация. ВАС, в конкретният състав на Осмо отделение, не споделя оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд незаконосъобразно не е приел съдебно-счетоводната експертиза в частта относно данъчната основа. В изпълнение разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът е кредитирал частично заключението по експертизата единствено относно осчетоводяването на разходите, направени за командировка на двамата служители, извършили ревизията. Преценката на съда при обсъждане на заключението е въз основа на съвкупната преценка с останалите доказателства. Втората касационна инстанция не споделя оплакванията във връзка с начина на определяне на приходите и разходите на ревизираното лице. Административният съд е приел правилно въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство, че подлежащата на облагане данъчна основа, следва да бъде тази, установена при ревизията. Постановеното решение, предмет на настоящото обжалване, е съобразено с относимите доказателства по делото и приложимото право. Законосъобразно РА е частично отменен. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,