Решение № 150 от 10.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 766/2008 г.

Решение № 150 от 10.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 766/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Ж" АД, гр. С. чрез процесуалния представител адв. С срещу решение № 228 от 09.06.2008 г. по т. дело № 1727/2007 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решение от 16.03.2007 г. по гр. д. № 1040/2004 г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VI-5 състав. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от "Ж" АД, гр. С. срещу "У" АД, гр. София /тогава "Е" АД/ искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 55а, ал. 2 ЗДДС (отм.) за заплащане на сумата 80 000 лв. - обезщетение за ползване без правно основание на собствените на ищеца 4/5 ид. части от недвижим имот - масивна жилищна сграда в гр. С., ул. "Т" № 6 за периода от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г., сумата 10 000 лв. - лихва за забавено плащане на обезщетението за периода от 17.06.2001 г. до 28.06.2004 г. и 18 000 лв. - ДДС върху главницата и мораторната лихва, както и предявените при условията на евентуалност от М. Ж. Б. от гр. С. срещу "У" АД, гр. София /тогава "Е" АД/ искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лв. - обезщетение за ползване без правно основание на собствените му 1/5 ид. част от недвижим имот за периода от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г., сумата 2 500 лв. - лихва за забавено плащане на обезщетението за периода от 17.06.2001 г. до 28.06.2004 г., и ищците са осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение съответно в размер 2 441,38 лв. и 508,62 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че необосновано въззивният съд е приел, че ответникът е платил на трето лице при условията на чл. 75, ал. 2, предл. първо ЗЗД. Касаторът счита, че не е налице овластяване от кредитора, кредитор е новият собственик, а не бившите собственици, налице е противопоставяне друг да получи наемната цена в писмо № 4406/22.09.1997 г. В касационната жалба е релевиран довод за необоснованост на извода на съда, че договорът за наем не е бил прекратен, тъй като това не било ясно от цитираното писмо. Според касатора в писмото е посочено, че то е отправено поради оспорване от ответника на собствеността на имота и неговия отказ да плаща наемната цена. От съдържанието на отговора на ответника с писмо № 4495/23.09.1997 г. е видно, че банката е възприела промяната на собствеността, но грешно счита, че следва да плаща на бившите собственици, които са оттеглили пълномощията си. Действията на бившите собственици - упълномощители са извършени в период по-ранен от разменената кореспонденция на 22 и 23.09.1997 г. между ищеца и банката - 23.07.1997 г. и 17.09.1997 г. Касаторът излага съображения, че предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД са налице: ищецът е собственик на 4/5 ид. части от имота по силата на извършена апортна вноска; ответникът е ползувал имота без правно основание, тъй като договорът за наем е прекратен и е налице за ответника обогатяване, а за ищеца обедняване. По отношение на придобиването на собствеността на 4/5 ид. части от недвижимия имот поддържа становище, че правото на собственост върху непаричната вноска се придобива с вписването на увеличаването на капитала с непарична вноска, предвид конститутивният характер на вписването, както и че не може инцидентно, без за е предявен инцидентен установителен иск за нищожност на извършения апорт или за нищожност или недопустимост на извършеното вписване, съдът да прави изводи, противоречащи на съдебното решение и да приеме, че ищецът не е собственик, защото няма съответно оформен дружествен договор и вписването му в предвидения от закона ред в службата по вписвания. Касаторът моли решението да бъде отменено, предявените искове уважени и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът "У" АД, гр. С. като правоприемник на влялото се в него "Е" АД оспорва касационната жалба по същество и поддържа становище, че решението е законосъобразно, правилно съдът е приел, че договорът за наем не е прекратен, физическите лица въз основа на недвусмислени обстоятелства са се явили овластени да получат наема, поради което не е налице обогатяване на ответника. Излага доводи, че поради преюдициалния характер на правоотношението относно правото на собственост, съдът може да извърши преценка дали фактическият състав на апорта е осъществен, дали апортът е породил своите правни последици и без да е предявен инцидентен установителен иск. По отношение на иска за заплащане на ДДС по чл. 8 ЗДДС ответникът поддържа, че ДДС не се дължи, тъй като обезщетението за ползване не е облагаема сделка или услуга и няма данни ищецът да е начислил ДДС и да е издал фактура. Ответникът моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Ж. Б. и третите лица - помагачи Т. К. Д., Я. Т. Д. и В. Й. С. не изразяват становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: С определение от 07.05.2009 г. по т. дело № 766/2008 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - въпросът за активната легитимация на ищцовата страна е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС. С обжалваното решение е прието за установено, че след придобиване на процесния недвижим имот с нотариален акт № 187 от 14.07.1992 г. от ищеца М. Б. и третите лица помагачи Т. Д., Я. Д. и В. С. на 26.10.1992 г. между "Е" ООД /праводател на ищеца "Ж" АД/ и упълномощители Я. Д., Ж. Б. в качеството му на пълномощник на М. Б., В. С. и Т. Д., от една страна, и "С" АД /праводател на "У" АД/, от друга страна, е сключен договор за наем, по силата на който първите са предоставили на банката за временно и възмездно ползване първия и таванския етажи от сградата на ул. "Т" № 6 за срок от 10 години. Въззивният съд е направил извод, че "Е" ООД е било натоварено да упражнява всички права и задължения на наемодателите по договора за наем от тяхно име и за тяхна сметка и видно от доказателствата, праводателят на ищцовото дружество се е легитимирал като такъв. Решаващият съдебен състав е приел, че през периода м. юли - м. декември 1999 г. ищецът "Ж" АД се легитимира като собственик на процесния недвижим имот въз основа на вписания с решение от 21.03.1994 г. по ф. дело № 7791/1992 г. на СГС, ФО апорт. Поради това, че до 1999 г., вкл. до постановяване на въззивното решение вписването не е било заличено по реда на чл. 498 ГПК (отм.), както и поради обстоятелството, че оспорването на вписването не може да бъде извършено в производството по иска по чл. 59 ЗЗД нито чрез възражение, нито чрез иск, въззивният съд е направил извод, че ответникът е обвързан от конститутивното действие на вписването. При прехвърлянето на имота чрез апортирането му в капитала на "Е" ООД ищцовото дружество, респективно неговият праводател, е било обвързано от договора за наем съгласно чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и същото е следвало да заяви пред наемателя правата си на собственик, като евентуално прекрати договора за наем. След обсъждане на събраните по делото доказателства Софийски апелативен съд е направил извод, че "Ж" АД не е направило това. По отношение на писмото от 22.09.1997 г., с което ищцовото дружество е поискало от ответника да му заплати дължим наем за м. септември 1997 г. и е отправило предупреждение за прекратяване на договора, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че това изявление е прието от ответника не като изявление за прекратяване на договора от новия собственик на имота, а като такова, направено в качеството му на пълномощник на наемодателя. С обжалваното решение е прието, че ответникът е продължил добросъвестно да плаща дължимия по договора наем на наемодателите, с които са сключвани и впоследствие допълнителни споразумения и които са получавали наемната цена. Въззивният съд е изложил съображения, че след като договорът за наем не е бил прекратен нито от наемодателите, нито от ищцовото дружество в качеството му на приобретател на имота, за ответника физическите лица /наемодателите/ са лицата, които въз основа на недвусмислени обстоятелства са се явявали овластени да получат наема. Поради това решаващият съдебен състав е направил извод, че плащането на наемна цена през исковия период, извършено на физическите лица, освобождава ответника от отговорност спрямо приобретателя съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, и следователно не е налице обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, който разполага с иск по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу лицата, получили изпълнението. По отношение на предявения в евентуално съединение иск от ищеца М. Б. с правно основание чл. 59 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че същият е неоснователен, тъй като М. Б. не е собственик на процесния недвижим имот. М. Б. като съдружник в "Ж" АД не е оспорил вписването на апорта и собствеността на ищцовото дружество върху имота, поради което конститутивното действие на вписаната апортна вноска го обвързва. Решението на Софийски апелативен съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване; 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Претендираното обезщетение за ползване на процесния недвижим имот е обосновано с правото на собственост върху имота по силата на извършен апорт. Спорните между страните въпроси се отнасят до легитимирането на ищеца като собственик на процесния имот с вписания апорт, обвързано ли е третото лице от вписването на апорта, може ли в производството по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД да се извършва проверка на действителността на извършеното вписване, уведомил ли е ищецът наемателя за прехвърлянето на собствеността и прекратил ли е валидно наемния договор. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че през периода м. юли - м. декември 1999 г. ищецът "Ж" АД се легитимира като собственик на процесния недвижим имот въз основа на вписания с решение от 21.03.1994 г. по ф. дело № 7791/1992 г. на СГС, ФО апорт, както и че ответникът е обвързан от вписването поради това, че до 1999 г., вкл. до постановяване на въззивното решение вписването не е заличено по реда на чл. 498 ГПК (отм.) и неговото оспорване не може да бъде извършено в производството по иска по чл. 59 ЗЗД нито чрез възражение, нито чрез иск. Представеното с исковата молба решение от 21.03.1994 г. по ф. дело № 7791/1992 г. на СГС, ФО, с което е вписано увеличаване на капитала на "Е" ООД със стойността на непаричната вноска на съдружниците, индивидуализирана чрез описание на недвижимия имот в протокола от Общото извънредно събрание на съдружниците от 22.05.1993 г., легитимира "Е" ООД, а впоследствие и неговия правоприемник "Ж" АД като титуляр на правото на собственост върху 4/5 ид. части от процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. "Т" № 6. Внасянето на непарична вноска в дружеството е разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Този специфичен вещно - прехвърлителен производен способ се различава от обикновените сделки в целите, страните, формата, предмета, придобивния момент, действието и правните последици на сделката. Извършването на апорта се състои в разпореждане на съдружника с определено негово имущество в полза на дружеството, дадено с подписването на дружествения договор или впоследствие при увеличаването на капитала, при спазване на специалните законови изисквания за форма, съдържание и оценка на вноската. Вписването на дружеството с непарични вноски /учредителен апорт/, респективно вписването на увеличението на капитала чрез непарични вноски /последващ апорт/ създава една презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 496 ГПК (отм.), при разглеждане на искането за вписване, с което е сезиран, регистърният съд е длъжен да прецени спазени ли са специалните изисквания, при наличието на които единствено би било допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК (отм.), аналогични чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29 и 14 ЗТР, въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), сега чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК, респективно чл. 29, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗТР. Този иск е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство и неговата правна последица е заличаване на вписаното обстоятелство. Провеждането на самостоятелен иск е необходимо поради това, че искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаването на вписаното обстоятелство разпоредбата на чл. 498 ГПК (отм.) и чл. 30, ал. 1 ЗТР изискват влязло в сила решение, произнасяне с диспозитив, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство. В този смисъл е задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по т. дело № 1/2002 г., ВКС, ОСГК. Следователно до заличаване на вписания с решение от 21.03.1994 г. по ф. дело № 7791/1992 г. на СГС, ФО апорт по предвидения процесуален ред позитивното регистърно решение установява правото на дружеството върху непаричната вноска. Поради това валидността на вписания апорт не може да бъде предмет на проверка в настоящия исков процес по възражение на ответника. В този смисъл доводът на ответника, че поради преюдициалния характер на правоотношението относно правото на собственост съдът може да извърши преценка дали фактическият състав на апорта е осъществен, дали апортът е породил своите правни последици, е неоснователен. Вписването в Службата по вписванията не поражда транслативен ефект, но вписаният акт може да се противопостави на трети лица, които след това са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот съгласно чл. 113 ЗС. Изискването на чл. 73, ал. 5 ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството да представи в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласие на вносителя, е предвидено с оглед разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота от един и същ праводател - в този случай собственик е това лице, което първо е вписало правата си. Законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД въззивният съд е изложил съображения, че при прехвърлянето на имота чрез апортирането му в капитала на "Е" ООД ищцовото дружество, респективно неговият праводател, е било обвързано от договора за наем и същото е следвало да заяви пред наемателя правата си на собственик, като евентуално прекрати договора за наем. Когато договорът за наем не е вписан или няма писмен документ с достоверна дата, но наемателят се намира във владение /държане/ на имота, наемният договор е задължителен за приобретателя на наетия имот като договор за наем без определен срок. Приобретателят на наетия имот встъпва в наемното правоотношение на мястото на наемодателя. Правата и задълженията на наемодателя преминават върху приобретателя, включително и правото да получава наема. Прехвърлянето на собствеността не поражда автоматично задължение за наемателя да заплаща наема на приобретателя вместо на бившите наемодатели. За да възникне това задължение, е необходимо приобретателят да уведоми наемателя за прехвърлянето на собствеността върху имота. Обоснован и изграден въз основа на обсъдените в тяхната взаимовръзка съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) доказателства е изводът във въззивното решение, че ищецът не е заявил пред наемателя правата си на собственик и не е прекратил договора за наем. Не е достатъчно приобретателят да се противопостави друг да получава наемната цена /писмо № 4406/22.09.1997 г./, а е необходимо да уведоми наемателя, че е придобил правото на собственост. Представените по делото писма, изходящи от "Е" ООД и от ТБ "Б" АД, клон "С" не установяват уведомяване на банката за прехвърляне правото на собственост. В писмо № 4406/22.09.1997 г. не е посочено кога и на какво основание е прехвърлена собствеността на имота, а това е следвало да бъде направено с оглед обстоятелството, че в постановеното на 21.03.2004 г. по ф. дело № 7791/1992 г. на СГС, ФО решение непаричната вноска не е индивидуализирана. Писмо № 4495/23.09.1997 г. не представлява индиция за знание от страна на банката за промяната на собствеността, а от него се установява, че банката е възприела действията на "Е" ООД като пълномощник на наемодателите - физически лица и поради оттегляне на пълномощията на дружеството не следва да му заплаща дължимия наем. Изпратеното до ТБ "Б" АД, клон "С" писмо изх. № 15/27.01.1999 г. също не доказва уведомяване на банката от страна на приобретателя за прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот, тъй като изхожда от физическото лице - наемодател М. Ж. Б. чрез неговия пълномощник Ж. Б. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обосновано въззивният съд е приел, че за ответника физическите лица /наемодателите/ са лицата, които въз основа на недвусмислени обстоятелства са се явявали овластени да получат наема, и че извършеното на физическите лица плащане на наемна цена през исковия период освобождава ответната банка от отговорност спрямо приобретателя съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Законосъобразен е изводът за липсата на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, който разполага с иск по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу лицата, получили изпълнението. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Софийски апелативен е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не следва да се присъждат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника "У" АД сумата 2 610 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Разноски на ответника М третите лица - помагачи не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение