Определение № 309 от 21.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2431/2020 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба от касатора В. И. П. за спиране на изпълнението на въззивното решение № 2901/ 11.05.2020 г. по гр.д. № 3495/ 2019 г. на Софийски градски съд в частта по разноските. Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира за неоснователна. Съображенията са следните: Касационната жалба от В. П. е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е пречка въззивното решение да влезе в сила, включително в частта по разноските. Чл. 404, т. 1 ГПК признава право на предварително изпълнение на осъдителното въззивно решение, но не и в частта за разноските. Тази част е с характеристика на определение – аргумент от чл. 248 ГПК, който регламентира реда и вида на акта (определение) за изменението и допълването на въззивното решение в частта по разноските. Само влезлите в сила осъдителни определения са изпълнителен титул. Следователно е неоснователно искането за спиране на въззивното решение в частта по разноските, доколкото тя не се ползва с право на принудително изпълнение.