Определение № 286 от 03.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 224/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Г. срещу определение №486/05.08.2008 год., постановено по ч.гр. д. № 1335/2008 год. на СГС, II в отд., с което е оставено в сила решение от 30.06.2005год., постановено по гр.д. № 2160/2004 год. на СРС, 78 състав в частта, която има характер на определение и с която е прекратено производството по отношение на иска за установяване на трудов стаж по съдебен ред. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, имащо характер на определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество Ответниците по частната жалба - В. А. Г. от гр. С. и С. управление "Социално осигуряване", гр. С., не вземат становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт-определение, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност, при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал. З ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационото производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество: Съобразно разпоредбата на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК във вр. чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен материално правен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд,/т.1 /, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото./З/. В случая въпреки изрично дадените указания, жалбоподателката не е формулирала нито съществения процесуално -правен или материално - правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане в обжалвания съдебен акт, нито в представеното допълнение към частната жалба е обосновано едно или повече от визираните в разпоредбата на чл. 280,т.1,2 и 3 ГПК основания за допускане на касационо обжалване. С оглед на това не са изпълнени изискванията, обуславящи допустимостта на касационното обжалване и такова не следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,