Определение № 121 от 12.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 149245/02.12.2015 г. от М. Г. П., чрез адв.Н. Г. срещу решение №175/ 26.01.2015 г. по гр.д. №1646/2012 г. на Апелативен съд-София, ГК, 4 състав. Молителката твърди, че след постановяването му е установено наличие на обстоятелство, което не е могло да бъде известно както на нея, така и на съда и което е от съществено значение за делото.Това обстоятелство се установява от ново писмено доказателство, представено от вещо лице, по друг съдебен спор воден между страните, а именно справка издадена от С., от която е видно,че за ответницата по делото Р. И. Ш., починала на 21.11.2012 г., липсват данни за извършени и отчетени прегледи от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, работещи по договори с НЗОК, в периода 17.06.2011 г.-21.11.2012 г. Изтъква, че решаващите изводи на съда по спора са основани на медицинско направление изх.№ 215/ 20.01.2014 г., издадено от [фирма] в частта, в която в него е посочена диагнозата на ответницата, като е било прието, че автентичността и достоверността на този документ не е оборена. Посочва, че съдът е кредитирал заключението на съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р Р., според която на 17.06.2011 г. лицето е било прегледано от д-р К. И. и той е поставил диагноза :“деменция,други налудни симптоми, с интелектуално-паметов упадък, с параноидни налудности, не разрешаваше да се проведе медицински преглед и изследвания“. Намира, че с новото доказателство се опровергава истинността на представеното по делото направление. Прилага молба от д-р Х. А. Т.-психиатър, назначен за вещо лице по гр.д.№ 9662/2011 г. на СГС, ГО, 1-12 състав, вх.№144243/23.11.2015 г. и приложено към нея писмо изх. № 94-01-13/ 23.07.2015 г. на С. с цитираното по-горе съдържание. Посочва, че новото обстоятелство и установяващото го писмено доказателство са й станали известни на 23.11.2015 г.,когато то е представено по другия воден между страните съдебен спор. Иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответницата по молбата И. Л. Ш. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.К. Я., я оспорва. ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира, че молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, същата е вписана, заплатена е дължимата държавна такса ,осъществена е процедура за връчване на преписи и съдържа твърдения за предвидено от законно основание за отмяна по чл. 303, т. 1 ГПК. Същата е постъпила в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество. Предвид изложеното ВКС,състав на ІІІ г.о.