Определение № 13423 от 30.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11437/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е частна жалба с вх. № 4773/07.11.2025 г. от Д. Т. К., подадена чрез адв. А. Христанов срещу определение № 2800/17.10.2025 г. постановено по административно дело № 611/2025 г по описа на Административен съд – Русе. Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно поради извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се излагат подробни доводи за това. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба – В. К. П. на длъжност „Полицай“ при РУ 02 към ОД на МВР-Варна, не представя възражение в законоустановения тридневен срок. След като съобрази доводите на частния жалбоподател и приетото от първоинстанционния съд в оспореното определение, настоящият съдебен състав намира следното: Производството пред АС - Русе е било образувано по жалба на частния жалбоподател срещу Разпореждане № 12-5/13.08.2025 г., издадено от В. К. П. на длъжност "Полицай" при РУ 02 към ОД на МВР - Варна, в което полицейският служител е посочил, че на основание чл. 64 от ЗМВР и в изпълнение на възложените му правомощия по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, разпорежда на жалбоподателя, в качеството му на управител на кафе-аперитив "Уест пойнт" да прекрати търговска дейност, тъй като работното време е до 24:00 часа по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба на Общински съвет - Варна за реда за провеждане на търговска дейност на територията на Община Варна (Наредбата). Първоначално жалбата е била депозирана до АС – Варна с вх. № 13516/14.08.2025 г. и по нея е образувано адм. дело № 1891/2025 г. След извършена справка в НБД за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя, съдът установил, че постоянният адрес на Д. К. е в Русе и с определение № 9541/02.09.2025 г., АС – Варна изпратил делото по подсъдност на АС – Русе и е прекратил производството по делото в АС – Варна. В АС - Русе производството е било образувано като адм. дело № 611/2025 година. С разпореждане № 2550/23.09.2025 г. по делото съдът е констатирал нередовности в жалбата - нееднозначно и противоречиво означаване на оспорения акт, както в обстоятелствената част на жалбата, така и във формулирания петитум. В заглавната част и в обстоятелствената част на жалбата е заявено, че се оспорва горецитираното разпореждане на полицейски орган, издадено по реда на ЗМВР, с посочено в акта правно основание - чл. 64 от ЗМВР. В същото време, в обстоятелствената част са били изложени твърдения за наложена ПАМ "да прекрати търговска дейност, тъй като работното време е до 24:00 часа по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба на Общински съвет - Варна за реда за провеждане на търговска дейност на територията на Община Варна" и се иска отмяната на обжалвана ПАМ, каквато не е налагана. Дадени са указания за отстраняване на нередовностите, чрез конкретизиране на предмета на оспорване като ясно и еднозначно се обозначи оспорения индивидуален административен акт. Констатираните нередовности са отстранени с молба вх. № 4275/08.10.2025 г. по описа на АС - Русе, с която процесуалният представител на жалбоподателя е уточнил, че предмет на оспорване е именно разпореждане № 12-5/13.08.2025 г., издадено от В. К. П. на длъжност "Полицай" при РУ 02 към ОД на МВР – Варна. Със същата молба е уточнен и петитумът – иска се отмяна на оспореното полицейско разпореждане като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и поради противоречие с материалноправните разпоредби. При проверката за допустимост на жалбата срещу горепосоченото разпореждане, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, доколкото със същото не се създавали права и задължения при прилагане на правомощията на органите на МВР, предвидени в чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, независимо, че полицейският орган бил посочил като правно основание в оспорения акт текстът на чл. 64 от ЗМВР. Напротив – видно от текста на акта (от неговото съдържание), АС - Русе е направил извод, че по същество същият представлява предупреждение по чл. 65, ал.1 и ал. 2 от ЗМВР. Неизпълнението на разпореждането е скрепено със санкция по чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, докато несъобразяването на адресата с отправеното предупреждение не е скрепено със самостоятелна санкция, различна от тази, предвидена за съответното правонарушение. За разлика от полицейското разпореждане, за чието издаване не е необходимо условие адресатът да е потенциален правонарушител, адресат на предупреждение е лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че е или ще извърши нарушение на обществения ред, както е в случая, поради и което се предупреждава да спазва определени законови изисквания. В подкрепа на този извод бил фактът, че за адресата на оспорения акт не се създавали задължения, различни от общите за всеки гражданин – да спазва установените на територията на Община Варна правила за работно време на търговски обекти, в какъвто смисъл е и така нареченото "разпореждане", вследствие на вече констатирано нарушение, възведено като такова съгласно чл. 23 и чл. 25 от Наредбата. Предвид това, полицейският орган не е упражнил самостоятелно правомощие да налага забрана за извършване на търговска дейност извън определения часови диапазон, каквато всъщност липсва. Напротив - полицейският служител в изпълнение на функциите си по охрана на обществения ред, е следил за спазване на изискванията за извършване на дейност от търговски обекти, въведени с Наредбата на ОбС - Варна. В кръга на своите функционални задължения за осъществяване на превенция на правонарушенията, полицейският орган е издал предупреждение към жалбоподателя да не допуска противоправно поведение като спазва разписаното в чл. 5, ал. 1, т. 1 на посочената Наредба. Отделно от горното, АС - Русе е обосновал горната си теза допълнително чрез позоваване на Определение № 3133 от 4.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2359/2022 г., V о.; Определение № 8983 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6342/2020 г., V о.). С оглед на гореизложените мотиви, АС-Русе е оставил без разглеждане жалбата на Т. срещу оспореното от него разпореждане като недопустима и е прекратил производството пред себе си. Определението е валидно и допустимо, то обаче е неправилно поради допуснати от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила – прекратяването на производството пред себе си без да са налице процесуалните предпоставки за това. За да се приеме, че издаденият акт е предупреждение по чл. 65, ал.1 от ЗМВР, а не разпореждане по чл. 64, ал.1 от ЗМВР, следва полицейският орган да е предупредил неговия адресат - лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред, като за писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред. Този протокол има превантивен характер и уведомителен характер и с него единствено се цели да се предупреди лицето, че при продължаване на констатираното нарушение на обществения ред, за което е предупреден, се носи съответната по закон отговорност. Както стана ясно по-горе, волеизявлението на полицейския орган, издал оспорения акт, е със следното съдържание – „да прекрати търговска дейност, тъй като работното време е до 24:00 часа по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба за провеждане на търговска дейност на територията на Община Варна“. Въз основа на тази формулировка на волеизявлението не може да се извлече различно съдържание, от това, което се състои в името на акта „разпореждане“, както неправилно е приел АС - Русе. Това е така, тъй като не е налице волеизявление за предупреждение, че адресатът е предупреден за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред. Напротив – от съдържанието на акта, както и от посочената в него разпоредба - чл. 64, ал.1 от ЗМВР може да бъде направен точно обратният извод, а именно, че адресатът му вече е извършил съответното нарушение на Наредба за провеждане на търговска дейност на територията на Община Варна, за което обстоятелство е упражнено правомощието за издаване на разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, поради което му е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на търговската дейност“. Друг е въпросът дали такова нарушение реално е извършено и дали наложената административна мярка „прекратяване на дейността“ под формата на административен акт е валидна и законосъобразна. Това обаче са проблеми по съществото на спора и по доказването на релевантните факти, по които настоящият съдебен състав не дължи произнасяне. Поради тази причина, настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд, че независимо от позоваването на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР от страна на полицейския орган, същият не бил упражнил самостоятелно правомощие да налага забрана за извършване на търговска дейност извън определения часови диапазон и не били създадени нови задължения за адресата, различни от тези, произтичащи от действащата Наредба за провеждане на търговска дейност на територията на Община Варна и вместо това бил издаден предупредителен протокол по чл. 65 от ЗМВР. С оглед на горното, оспорваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато на АС - Русе за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора по същество. При този изход на спора, разноски следва да бъдат присъдени на частния жалбоподател на основание чл. 236 вр. с чл. 228 вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК в общ размер на 30 (тридесет) лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение